Даниел Суарес - Прилив

Алекса им кимна.

— Морисън. Йота-Тета.

— Как изобщо ги различаваш? Аз не мога.

— Остротата на зрението ми е отлична. Името му е отбелязано на пръстена.

Младежът изсумтя.

— Впечатляващо, бабче. — И той отново се обърна към Морисън. — По-късно ще говорим за това. Трябва ми подпис върху тези документи за пренос.

— Нагло копеленце — изръмжа Морисън, докато отваряше вратите на съвещателната зала.

Алекса се обърна към отдалечаващия се младеж.

— На практика всички те са копелета.

Другият отново изсумтя.

Алекса застана от дясната страна на Хедрик, заел централното място на масата. Морисън се настани от другата му страна. Останалите директори на отдели разговаряха помежду си. Целият ръководен екип бе събран, явно ставаше нещо голямо.

Вратите се затвориха и се заключиха автоматично. Хедрик направи знак на присъстващите, в отговор на който те побързаха да заемат места.

А директорът погледна към тавана:

— Варуна, ти и другарчетата ти слушате ли?

— Да, директоре.

— Известно ми е, че изпълнителният комитет и комисията за синтетичен интелект се притесняват за взаимоотношенията ни с щатското правителство, но аз мисля, че е време да сложим край на тази намеса в нашите дела. Новата директорка на Националното разузнаване неотдавна е научила за съществуването ни и иска да ни включи в диаграмата си. — Той се обърна. — Какво политическо влияние можем да окажем над Вашингтон, господин Морисън?

— Разполагаме с безкраен запас от мръсни ризи на конгресмени, сенатори, щатски секретари… списъкът е дълъг. Кой ви интересува?

— С какво разполагаме за тази директорка? Коя е тя?

— Назначена е наскоро, след инфаркта на Пикъринг. Бивша посланичка в Китай. Неофициална работа за ЦРУ под прикритие — официално професор по икономика. Връзки сред вашингтонските учени. Нищо полезно не успяхме да изровим за нея, което означава, че тя най-вероятно е обикновен бушон.

Алекса погледна към него.

— Или че тя е честна.

Морисън леко се приведе напред, за да отвърне на погледа ѝ.

— Струва ми се, че е по-вероятно просто да се налага да увеличим наблюдението над нея.

— Ами хората ѝ? — продължаваше Хедрик. — Нещо за онзи Макалън, който ръководи проучването им?

Морисън поклати глава.

— Нищо полезно. Женен от тридесет и три години. Никакви брачни проблеми. Три деца, също без семейни проблеми. Пет внуци, които са прекалено малки, за да представляват интерес.

— По-добре открийте нещо, иначе ще се наложи да се оправим с тези хора по по-пряк начин.

Алекса огледа събраните.

— Прощавай, Греъм, но защо ни е грижа за тези хора? Преди никога не сме се замисляли за това.

— Варуна, би ли обяснила на Алекса защо това е от значение?

— Да, директоре. Незаконната организация в Русия е една от причините. Незаконната организация в Азия е друга от причините.

Хедрик продължи:

— И двете организации с радост биха съдействали в подкопаването ни. Само въпрос на време е те да научат, че директорът на Националното разузнаване си е поставил за цел да ни присъедини. Когато това стане, напълно очаквано е те да предложат помощта си на американското правителство — и то съдействие не само под формата на информация, а и технологична помощ. Трябва да сложим край на тази заплаха, преди тя да е получила възможност да се изостри.

— Значи положението с тези групи се влошава?

— Да. Това е една от причините толкова да настоявам за резултати в гравитационния проект. Ще се нуждаем от тази технология, ако искаме да запазим преимуществото си над бившите ни партньори.

Алекса се замисли над тези думи.

— Това ли е причината господин Грейди да бъде изваден от изолация?

Той я погледна.

— Видях заповедта за извеждане. Бях приятно изненадана да видя, че той е сътрудничил в продължение на години. Хубаво е да видя, че той се е убедил в правотата ни.

Хедрик кимна.

— Помощта му ще намери отклик. Трябва да придобием способността да пораждаме гравитация. С тази способност бихме могли да отразяваме всяка сила, насочена срещу нас. Ядрени взривове. Дори самата светлина. Буквално всичко. Ще бъдем способни завинаги да обезпечим бъдещето на БКТ.

Всички присъстващи се замислиха над притежаването на подобна сила.

Морисън въздъхна:

— А ако не успеем, какво ще правим с правителството?

— Да се надяваме, че няма да се стигне до това. — Хедрик отново се обърна към останалите. — Ето какво ще искам от вас: изгответе планове за преодоляване на настоящата ситуация; предложения как да накараме правителството да прекрати разследването си, а също и планове за ответни действия при евентуална тяхна проява на агресия. Ще очаквам докладите ви утре по обяд.