Даниел Суарес - Прилив

Макалън направи знак на спътниците си да влязат и пристъпи напред с протегната ръка.

— Господин…?

Мъжът не се надигна и не помръдна десницата си.

— Уверен съм, че знаете кой съм, господин Макалън.

Грубият отказ разгневи Макалън.

— Какво, за Бога, става тук? Вашето Бюро прилича на кочина.

— Може би сте забелязали, че нивата на финансирането ни са спаднали рязко през последните години. Очаквах, че това би отстранило нуждата от тази среща. — Той посочи към прашните столове. — Седнете.

Навъсеният Алварес отвърна от името на всички:

— Не, благодаря.

Фортис оглеждаше обгръщащата ги гнилота.

— Това е немислимо…

Макалън се облегна върху бюрото, оставяйки отпечатъци сред прахта.

— Не зная какво правите тук, но не ми се нрави да ме разкарвате чак до Кливланд за една среща. Това можеше да бъде решено във Вашингтон. Ако не беше директорът на Националното разузнаване, изобщо нямаше да идвам.

Хедрик изглеждаше невъзмутим.

— Вие и хората ви сте работили цяла вечност без никакво наблюдение, но на това настъпва край. Не ви остава друго, освен да се подчините. Искам да отворите всичките си офиси за оглед, да предоставите доклади за всичките си дейности и служители, а също и пълна счетоводна информация.

Хедрик не помръдваше.

Макалън се разочарова. Обикновено хората се стряскаха пред гнева му. Но този Хедрик явно бе различен.

— Е?

— Какво? Казах, че ще се срещна с вас. Ето, срещнахме се.

— Изглежда, вие не разбирате. Ние отново поемаме контрол над агенцията ви. Предвид състоянието на това място и поведението ви, мисля, че ще намерим друг, който да застане начело. Ако изобщо се нуждаем от такава агенция. Все още не ми е ясно с какво точно се занимавате вие и хората ви.

— Мислех, че това е пределно ясно, господин Макалън. Отговорност на нашето Бюро е да следи за обещаващи технологии на национално и световно равнище, да преценява техния обществен, политически и икономически потенциал с цел опазване на обществения ред.

Макалън, Алварес и Фортис се спогледаха и избухнаха в смях.

— Това беше забавно. И правите всичко това от тази съборетина? На пишещите машини ли изготвяте докладите си? На идване не можах да не забележа, че не са ви останали машинописки.

Хедрик сключи ръце под брадичката си и се замисли. В следващите му думи се долавяше известна отсеченост.

— Осъзнавам, че Министерството на вътрешната сигурност е сравнително нова агенция — и че нейният директор е още по-нова длъжност. Затова приемам, че вие не сте наясно как работят нещата.

— Струва ми се, че вие сте този, който не осъзнава това, господин Хедрик. Съветвам ви да започнете да проявявате уважението, полагащо се на вашите висшестоящи.

Хедрик присви очи.

— Надявах се, че ще можем да се разберем без остри думи. Но сега виждам, че ще се наложи да бъда прям. Нека вашите началници във Вашингтон знаят, че БКТ все още поддържа правителството.

— Нима?

— Ние не се нуждаем от финансирането ви. Нашите квантови компютри са способни хилядократно да изпреварят традиционните пазарни дейности. Като да участваш в състезание, където всички останали се движат на забавен кадър…

Макалън се навъси към чудатия дребосък.

— Така че посланието ми към вас е много просто: не ми се пречкайте. Ако се заблуждавате, че ще ни попречите, ще поемете по пътя на всички останали свои предшественици, които се опитаха да сторят същото. Обърнете се към възрастните кадри на отдела по наука и технология на ЦРУ ако се съмнявате.

Макалън отново се спогледа с другите двама — този път смаяно.

— Заплашвате ли ме? Заплашвате заместник-министъра на вътрешната сигурност пред свидетели?

— Ако си мислите, че ще придобиете контрол над БКТ, вие се лъжете жестоко. Вие си нямате представа кои сме и в каква степен сме ви надминали. Сега си вървете и не се връщайте. Считайте това за последно предупреждение.

С тези думи Греъм Хедрик изчезна — като образ от изключен телевизор.

Макалън неволно отскочи назад.

Алварес изтегли оръжието си и се втурна към бюрото, изригвайки стола. Фортис също бе извадил пистолета си и оглеждаше помещението отвъд кабинета.

— Чисто е.

Алварес оглеждаше бюфета и под бюрото.

— Тук също. — Той изглеждаше смаян. — Какво беше това? Не разбирам…

Фортис влезе обратно в кабинета.

— Аз също. Той истински ли беше? Нали и вие го видяхте?

Алварес се оглеждаше.

— Това място е изоставено. Те отдавна не са тук. Това е последният им официален адрес, но вече не се помещават тук. По всичко личи, че са се махнали още преди десетилетия. — Той отново погледна към Макалън. — Какво означава това?