Даниел Суарес - Прилив

Грейди кимна. Той нямаше да ги разочарова.

— Конкретното местоположение на този затвор е зорко пазена тайна. Но това устройство съдържа инерциален жироскоп, който ще записва движенията ти в триизмерното пространство, за да можеш по-късно да намериш обратния път и да доведеш помощ. Устройството съдържа информация за разчитането на данните от жироскопа. Всеки сравнително опитен компютърен инженер би се справил с това.

Грейди погледна към мултифункционалното устройство, впечатлен.

— Хедрик е изпратил да те доведат при него, защото ти притежаваш знание, от което той се нуждае, така че пазачите от транспорта са получили забрана да те нараняват. Помни това — защото по време на транспортирането си ти не трябва да проявяваш колебание, когато възможността за бягство се появи.

Свръхзвуковият транспортьор ще те отведе до частно летище в провинциална зона — не знаем къде — от което ти ще бъдеш поет от стандартно превозно средство. Трябва да избягаш по време на тази част от пътуването, което ще трае около тридесет минути. В този пакет ще намериш малко парче тъмен материал, което ще ти помогне в това ти начинание.

Грейди постави върху дланта си въпросното късче — то приличаше на гума от молив.

— Притисни го към врата си. То ще се съедини с кожата ти и на пръв поглед ще прилича на бенка. В действителност то е нанотехнологично устройство, което се активира, като го поставиш върху езика си. Слюнката ти ще го синхронизира с теб. Задействането му ще бъде очевидно. Можеш да си послужиш с него и докато превозното средство се намира в движение. Щом колата спре, бавно се отправи към изхода.

Не вземай нищо от екипировката на пазачите си — всеки елемент от оборудването им се следи. Не забравяй да захвърлиш диаманта си веднага щом избягаш.

Твоите пазачи очакват затворник, който е сътрудничил в продължение на три години, но въпреки това ще те сканират. Тези устройства няма да бъдат засечени. Този плейър е изцяло изработен от органични материали. Корпусът е образуван от костен материал, а батерията е от водораслена пяна. Него прибери в обувката си.

Арчи поспря за момент.

— Бъди така добър да прикрепиш устройството за бягство към врата си. Натискането на бутона ще постави на пауза това съобщение.

Грейди натисна бутона и остави ромбоидното устройство, за да разгледа по-внимателно черната точка. На пръв поглед тя приличаше на въглен, но бе мека на допир. Той я притисна близо до ключицата си и се погледна в огледалото. Тя по нищо не се отличаваше от бенка. Изглеждаше достатъчно добре.

Ученият отново натисна бутона на прожекционния апарат.

— Щом избягаш, намери безопасно място и прегледай информацията, касаеща как да избегнеш засичане от наблюдателната и психотронната технология на Бюрото.

За момент Чатопадей остана загледан в камерата.

— Това е всичко. Не ми остава друго, освен да ти пожелая късмет.

Грейди напрегнато се взираше в образа на приятеля си.

— Успех, Джон. Ще очаквам деня, в който двамата ще се срещнем лично.

Грейди кимна.

— Сега идва ред на моето съобщение. Аз съм Арчибалд Чатопадей, ядрен физик и поет лаик. Имам прекрасна съпруга на име Амала, която ми даде пет прекрасни деца. Аз ръководех екипа, който първи постигна термоядрена реакция. Заради това си постижение бях затворен от Бюрото за контрол над технологиите през април хиляда деветстотин осемдесет и пета година. Аз не съм мъртъв. Още съм жив. — Очите на Арчи започнаха да се наливат със сълзи. — Моля ви, кажете на съпругата и на децата ми, че ги обичам много. И че те никога не напускат мислите ми.

Грейди също обърса сълзите си.

Този мъж бе спасил Грейди. Той бе причината Грейди да остане жив. Причината Грейди и останалите затворници изобщо да имат някаква надежда.

И Грейди беше твърдо решен да оправдае доверието му.

Бил Макалън, заместник-министър на Министерството на вътрешната сигурност, не беше свикнал да пътува дълги разстояния, за да се среща с подчинените си. Всъщност той рядко напускаше Вашингтон, защото не обичаше да го прави. По време на военната си служба той бе пътувал повече от достатъчно. Но той бе получил инструкции от директора на Националното разузнаване, че свръхсекретното Федерално бюро за контрол над технологиите се е отделило и че трябва да бъде върнато обратно в стадото — дори ако това означаваше да се среща с тях на тяхна територия. И тъй Макалън в компанията на двама местни агенти натискаше залепения бутон край вратите на вехта постройка в Кливланд. За Бюро, което притежаваше висша техника, БКТ изглеждаше застинало в миналия век. А може би и в по-миналия.