Даниел Суарес - Прилив

Обзе го страх.

— Ще ме изведат? Защо?

— Пристигна съобщение от пост Уиски. Очевидно ти трябва да бъдеш пренесен до главната квартира на Бюрото.

Грейди шокирано седна.

— Не разбирам.

— Запознах надзирател Тета с недоволството си.

Мислите на Грейди препускаха трескаво. Идеята за извеждането от този затвор сама по себе си го опияняваше. Но веднага след това се втурваха вероятните причини. Никоя от тях не бе обнадеждаваща.

— И защо трябва да ме водят там?

— Затворническият комитет обсъждаше същото. Съществуват само две възможни обяснения. Първата посочва, че ти си започнал да мислиш като тях.

— Шегуваш ли се? Искам да сравня това място със земята.

— Вярвам ти. Второто обяснение е, че те се нуждаят от нещо, което само ти си в състояние да им предоставиш, и са склонни да размахват маслинената клонка, докато го получат.

— Както казах, искам да изравня това място със земята.

— Носят се слухове, че директор Хедрик се е вманиачил по твоето гравитационно огледало.

— Чии са тези слухове?

— Приятел на надзирател Тета от главната квартира твърди, че учените от Бюрото не са успели да постигнат голям напредък над работата ти, макар да са хвърляли много усилия. И че отделилите се от Бюрото групи представляват все по-голяма заплаха. Очевидно Хедрик смята, че контролът над гравитацията е ключът към неопровержимо технологично властване над света.

Грейди бе научил, че съществуват три Бюра, образували се от първоначалната организация. Някъде край началото на новото хилядолетие изникнала схизма сред служителите, събиращи технология в Азия, и онези в Европа и Северна Америка. Очевидно първите трупали ключови технологии за себе си; скоро главната организация се заела със същото. Не след дълго те придобили отделни колекции и йерархии. Скоро след края на Студената война се образувала и руска организация. Така че днес съществуваха три отделни клона на Бюрото за контрол над технологиите, всеки от които изпълнен с подозрение към останалите две. На моменти враждата им довеждаше до кръвопролития, а такава ситуация предоставя значително насърчение към преследването на технологично превъзходство.

Хедрик се бе оказал прав за едно: човешката природа си оставаше в тъмните векове.

— Изглежда, Хедрик се надява, че щом видиш какво са постигнали, ти ще проявиш склонност да им помогнеш.

— Той се заблуждава.

Тихият смях на Арчи долетя от другата страна.

— Въпреки оплакванията ми към надзирател Тета, това е възможност, която очаквахме от години.

— И как отстъпването пред Хедрик е възможност?

— Ние не очакваме да отстъпиш, Джон.

Грейди погледна към килията си и всички спечелени с мъка удобства.

— И какво ще стане, когато ме върнат тук? Те ще поправят изкуствения интелект и отново ще започнат работа над мен. — Пулсът на Грейди започна да се ускорява. — Не мога да се върна към това, Арчи.

— Нямаме намерение да те видим обратно в затвора — ние говорим за бягство, момчето ми.

— Бягство? — Грейди се замисли за момент. — Дори и то да е възможно, какво ще стане с теб и останалите? Не мога просто да ви изоставя.

— Ние знаем, че ти няма да ни изоставиш. Искаме да отнесеш доказателства за съществуването на този затвор и пленниците в него.

— Нима това би имало значение? Бюрото може да е секретно, но е законно.

— Джон, повечето от правителствата нямат представа за съществуването му. В това число и голяма част от собственото ти правителство. БКТ е реликва от Студената война. Забравено. Митологично.

— Дори и да успея да се свържа с някого и той ми повярва, какво би могъл да стори? Технологиите на Бюрото са толкова напреднали, че никой не би могъл да ги принуди да се съобразяват със законите.

— Не подценявай силата на разкритието. Ако правителствата знаеха, че биват укривани подобни откриватели, те биха се заели да ни спасят. А тежестта на целия свят е внушителна. Има си причина от Бюрото да крият съществуването ни. Трябва да опитаме, Джон.

— Знаеш, че съм склонен да опитам, Арчи. Дължа ти живота си.

— Нищо не ми дължиш.

— Да не спорим за това. И само защото ще изляза от килията си не означава, че бягството ще бъде лесно. — Той изсипа керамичен съд върху бюрото си и започна да рови из нанокомпонентите, докато не намери съвършен безцветен половинкаратов диамант. Изкуствено изработен, той бе много по-съвършен от какъвто и да било природен диамант. Някъде в складовете на Бюрото се намираше сходен диамант, обвързан с този на квантово ниво. — Поне извадих проследяващия си диамант.