Даниел Суарес - Прилив

Макар и невъзможно устойчиви, нишките не бяха увредили ума му. И Арчи бе казал същото. Липсващите спомени бяха причинени от жестокостта на разпитвалия го изкуствен интелект, не от самото присъствие на жиците.

Що се отнася до самите нишки, те намериха добро приложение сред групата на Резисторите — за импровизираното съставяне на уреди, които да завземат още по-голяма част от системите на затвора. И да ги насочат срещу създателите им.

Но това се бе случило преди много време. И много време бе изминало от момента, в който спиращите растежа на косата и ноктите протеини бяха напуснали тялото му. Изглежда, те бяха добавяни чрез системата за директно захранване. Сега Грейди си имаше коса — и нокти, с които да дере стените на килията си, ако пожелае. Макар че това не би спомогнало с нищо.

Изкуствена слънчева светлина от видеото го заля. Грейди знаеше, че ако остане достатъчно дълго под лъчите ѝ, кожата му ще се зачерви. Бяха изминали години от последното време, в което той бе виждал истинска слънчева светлина, но имитацията, която системите на килията пресъздаваха, бе повече от убедителна. Тя не включваше само образи. Присъстваше движещ се ароматен въздух. Лъчите на слънцето притежаваха същинската честота на слънчеви лъчи — а не средните йодидни светлини, използвани от нискотехнологичното общество. Някъде през осемдесетте науката бе преживяла нещо като ренесанс: днес Грейди приемаше за даденост неща, които само преди години биха му изглеждали като дело на магия.

Но придобиването на контрол над системите на затвора не беше прелюдия към бягството от него. Никой не беше избягал. Грейди се бе нуждал от повече от година да приеме това. Доколкото изобщо го беше приел.

Поне сега той имаше известна представа за функционирането на изолационния комплекс. А то беше, с една дума, неефективно. Пазачите почти не притежаваха контрол над мястото; те крачеха в страх от гениите, които бяха придобили почти цялостна власт.

Разбира се, сред знанията на съзаклятниците съществуваха сериозни празнини. Контролните системи на затвора бяха отделени; всяка килия бе самодостатъчна. Изграждането и поддържането бе поверено на полусъзнателни роботи, които при нужда разтопяваха скалите и отново ги втвърдяваха след себе си. Тези автомати не бяха включени в затворническата мрежа и бяха недостъпни и за тъмничари, и за затворници.

Съществуваха и други ограничения в знанията на Резисторите. Те нямаха представа за цялостната бройка на другарите си по съдба. Не знаеха и къде се намира самият им затвор.

Грейди бе прекарал месеци в преглеждане на видеоматериали от наблюдателните камери в стаите на гарнизона и коридорите, с надеждата да зърне нещо, което да му подскаже. Повечето от пазачите бяха познатите му Морисънови клонинги: те прекарваха по-голямата част от времето си в погаждането на жестоки номера един другиму. Истинският Морисън бе нарекъл по-низшите си синове хиени. Описанието съвпадаше. Всички те се гневяха на съдбата си и се държаха, като че са изпратени на края на света.

Но всички те бяха придобили уважение към Резисторите.

Той си припомни един монитор в края на територията, владяна от съзаклятниците — самотен наблюдателен пост, където надпис върху стената отправяше предупреждение към колегите от охраната:

В общи линии това обобщаваше ситуацията.

Изолационният комплекс съществуваше година след година в самодостатъчност, като създаваше необходимите хранителни припаси с помощта на преподреждане на материя в автоматизирани лаборатории. Мястото бе напълно независимо от външния свят. Изглежда, тази цялостност бе поредното от технологическите постижения на Бюрото — макар и в случая използвано напразно.

С помощта на метално огледалце Грейди можеше да види как се е променил през годините — не само външно, но и вътрешно. Той бе изгубил онази полуусмивка, съпътствала някогашните му дни, в които светът винаги го бе удивлявал. Днес той бе мрачен и решителен.

И освен това той още носеше следите от преживените страдания. Гърбът и ребрата му бяха покрити с белези от насилието, нанесено му от обездвижващите пипала. По главата му личаха кръгли белези, оставени на равни разстояния — от дрелките на машината, вмъквала и впоследствие изтегляла карбоновите нишки.

Съществуваха и невидими белези — в душата му. Изгубените спомени — празнини в детството. Изгубените родители и идентичност. Това правеше останалите му спомени още по-скъпи. Тяхното количество загатваше, че някога той е бил щастлив. Те го караха да копнее за изгубеното. Той знаеше, че е бил близък с родителите си, но не можеше да си спомни имената им. Или лицата им.