Стръмният океански склон изпълваше цялата им гледка. Вятърът фучеше сред тях, летящи все по-бързо и по-бързо.
Крус усети тялото си да олеква. В един момент той полетя надолу, заедно с всичко останало в кабината.
— Божичко, както става?
Матапанг се взираше в празнотата, разпростряна пред кораба. Моряци, риба и оборудване полетяха към небето, оглушавани от рева на вълните. Самото море започна да се разкъсва сред пяна; температурите бързо спадаха. Дъхът на стреснатите риболовци започна да излиза като облачета дим.
Докато самите те не се озоваха сред облаците, полетели нагоре заедно с хиляди водопади. А макар и оглушителен, грохотният рев оставаше нечут от скованите им умове.
— Някакъв риболовен кораб се оказа на мястото на изпитанието, господин директор.
Гласът долетя по интеркома сред наблюдателната галерия. От нея Греъм Хедрик следеше контролна зала, изпълнена с тънки дисплеи и клавиатури — повечето от операциите бяха автоматизирани, поверени на изкуствен интелект, но не всички. Холографско сателитно изображение се издигаше в средата на подиум. Образът показваше обширна част от южния Тих океан, където неестествена фуния вода се издигаше от морето, за да се излее в горния атмосферен слой. От Космоса гледката изглеждаше удивително. Но тя винаги бе изглеждала по такъв начин. Не тя, а резултатите от изпитанието трябваше да се отличат.
— Да изключим ли Кратос, директоре?
Хедрик раздразнено се навъси.
— Няма да прекратим тест за един милиарди само защото някакви пирати са се натресли там. Тази част от океана трябваше да остане свободна от риболовни съдове. Чия отговорност бе това?
Последва кратка пауза.
— Изкуствен интелект, сър, от разновидност Р-536.
— По дяволите.
Бе изключително неудовлетворяващо да укоряваш ИИ. Те винаги прибягваха до оправданието, че самият обвиняващ е този, който ги е създал.
— Открийте кой екип е разработвал Р-536 и къде още се използват конструктите от тази разновидност. Този инцидент е очевадно доказателство за некадърна работа — пропусната проверка за нерегистрирани съдове. Прогонете разработчиците и рожбата им.
— Разбрано, господин директор. А какво да правим с кораба?
— Заглушете сигналите им за помощ. — Хедрик изключи връзката и се обърна към проектните си ръководители на няколко холоекрана. — Докладвайте.
По-възрастният от двамата учени заговори пръв.
— Кратос поддържа деветдесет и четири процента енергия без забележим спад. Излъчваме гравитационно поле с диаметър хиляда и шестстотин метра от височината на геостационарна орбита. Изместваме приблизително четирийсето…
— Максимално ускорение?
И двамата учени мълчаха. Видно беше, че всеки изчаква другия да заговори първи.
Хедрик се втренчи в тях.
— Какво е максималното ускорение?
Това най-сетне накара по-възрастния да отговори:
— Нула цяло и деветдесет и осем от земната гравитация.
Директорът погледна към по-младия учен.
— И няма нарастване в активизирането на босоновото поле? Масата остава постоянна?
Другите двама се спогледаха.
— Ще бъдете ли така добри да ми обясните как е възможно всички тези промени да не са постигнали нищо? Показателите, които ми изброихте, по нищо не се отличават от онези в началото на проекта — продължи Греъм Хедрик.
— Внесените изменения може да не са увеличили гравитацията, но Кратос е далеч по-значим от всичко, което…
По-възрастният учен прекъсна колегата си:
— Ние все още проучваме квантовите характеристики на тази технология, директоре. Съществуват няколко теории защо уредът на господин Грейди изобщо функционира. Възможно е устройството му в действителност да поражда изкривяване във времепространството, а не пряко да манипулира гравитацията. Дори Варуна до този момент не е достигнала до отговор.
— Това не е достатъчно. Изминаха години от придобиването на тази технология. За цялото това време ние дори не сме я разбрали. Не е достатъчно да отразяваме гравитация. Необходимо е да пораждаме гравитация чрез преработването на енергия. През тези три години не сме отбелязали никакъв напредък в това отношение.
— Но ние открихме как да прожектираме гравитационното огледало от всякакви разстояния. Това е голям напредък.
— Необходим напредък. Също като способността за усилване на гравитацията.
— Наличието на цел само по себе си не гарантира изпълнимостта ѝ.
Читать дальше