Даниел Суарес - Прилив

Матапанг се приближи до другия край на мостика и погледна надолу.

— Трябва да освободим мрежата и да се махаме.

— Друг път! В тази мрежа има четири милиона песо.

— Тогава да я вържем с шамандури.

Круз не можа да се сдържи. С резки крачки той се приближи до помощника си и застана досами лицето му. Мат беше с една глава по-нисък от него и не толкова як.

— Затваряй си устата! Пуснем ли мрежата сред буря, направо я отпиши!

— Твоите дългове не са мои, Бениньо. Нямам намерение да оставя да избиеш всички ни само защото…

Круз повдигна пестник.

— Затвори си устата, за да не ти я затворя аз.

Вече всички моряци на палубата бяха започнали да крещят.

Круз и Матапанг неохотно погледнаха напред.

И онова, което видяха отвъд носа, ги накара да забравят дрязгата си. По някакъв начин нещо колосално се издигаше от океана. Всъщност това не беше правилното описание: изглеждаше, че самият океан се надига да оформи огромен хълм от една огромна вълна. Тази вълна се движеше право нагоре, към небето. Хълмът придоби формата на вулкан.

Круз се прекръсти, когато сянката на вълната покри кораба.

Матапанг захвърли гаечния ключ, който тайно бе стискал зад гърба си, и изтича обратно до перилата, за да изкрещи:

— Освобождавайте мрежата! Обръщаме!

Моряците се откъснаха от унеса си — вторачени в невъзможната гледка, издигаща се на няма и два километра от кораба — и се впуснаха да отвързват единствената си здрава мрежа. Круз ги наблюдаваше с почти същия ужас, който гледката бе породила в него. Почти. Защото планината от вода го бе накарала да се страхува от самия Бог. Той започна да шепне, стиснал кръстчето си.

— Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля…

Матапанг изтича обратно под навеса.

— Наместо да се молиш, започвай да затваряш люковете!

Круз се бе загледал напред, към усилващия се рев. Заради този звук капитанът очакваше да види как планината се понася към тях. Но в действителност морето бе започнало да завърта, придърпвайки кораба встрани — и нагоре към небето.

Отново блеснаха светкавици. Отекна гръм.

Круз продължаваше да се моли, втренчен в морето, издигащо се към облаците. Защото то продължаваше да се издига, като вулканичен конус, обхванал близо половин километър площ, въртящ се в средата. Всички моряци бяха се втренчили отново във вълните. Повечето от тях бяха коленичили, кръстеха се и шепнеха.

Какво беше това? Всичките мореплавателски истории, обхващащи векове, не споменаваха нищо подобно. В никоя от тях не се споменаваше за огромна кула от вода, която да се издига към облаците.

Океанът се изливаше в небето.

Самото корабче също попадна в обсега на въртящите се води. Траулерът започна да се изкривява назад под напора на вълните.

Круз сграбчи кормилото.

— Трябва да се обърнем! Включвай двигателите!

Матапанг се добра до прозорците.

— Те все още се опитват да освободят мрежата!

Капитанът вече не мислеше за изгубените печалби. Сред подобно нечувано цунами такива грижи изглеждаха незначителни. Ако не се отдалечаха, те щяха да потънат. Невъзможно беше да преодолеят подобно чудовище. Щяха да се поемат сред нея с кърмата напред, а Круз отлично познаваше всичките ѝ слабости. Помпите щяха да бъдат залети, заедно с двигателите, защото ръждясалата кърмова преграда щеше да поддаде.

Но в момента се случваше нещо още по-необичайно. Наместо да почувства как пада назад, Круз усети как той и корабът политат напред и нагоре. Като падащи в огромна дупка. Дупка в небето.

— Света дево, какво става? — Той погледна към Матапанг, който буквално бе останал безмълвен.

Тогава „Сан Мигел“ започна да се движи напред, нагоре по вълната, която се протягаше високо към небето. Километър и половина воден склон, чийто рев се носеше към облаците.

Круз отдели вцепенените си ръце от кормилото и се отправи към люка на мостика.

Един поглед през него му показа, че корабът вече се намира на стотици метри над морското равнище. Излизаше, че от няколко минути те са се понесли в небето. Круз затвори шлюза и го залости. Подир това погледна към левия борд.

— Мат!

Матапанг се отърси от вцепенението си и затвори левия капак.

От палубата Круз можеше да види как вятър се извива около тях. И въпреки това никакви вълни не заобикаляха кораба. Сега „Сан Мигел“ се движеше заедно с водата, поне с двадесет възела — далеч по-бързо от максималната скорост, някога развивана от това корито. Мрежи и лебедки се мятаха; моряците се бяха отказали от опитите си да освободят мрежата и наместо това пълзяха през най-близкия люк. Мрежата също се носеше във въздуха. Корабът не се движеше край водата, а заедно с нея.