Даниел Суарес - Прилив

— Дошъл си заради Вашингтон?

— Не става дума за обичайните политически глупости. Начело на Националното разузнаване стои директорка. Тя настоява свръхсекретните бюра да преминат отново под пряк оперативен контрол.

— Е, и? Не ѝ обръщай внимание. Тя как изобщо е разбрала за съществуването ни?

— Някой от ЦРУ ни е издал. Несъмнено за да си извлече облаги.

— Не ѝ обръщай внимание.

— Именно това правим през последните два месеца, но освен това наблюдаваме трибуквените агенции. Те са започнали да сформират работна група, която да проучва свръхсекретните програми — част от инициатива за ограничаване на бюджета. Сред тези комисии има хора, които не разбират уникалния ни статус.

— Какво е станало с хората, които осъзнаваха, че не бива да си завират носовете в работата ни?

— Починали са или са се оттеглили.

— Нима тези хора не оставят инструкции? — Хедрик се замисли за момент. — Може би е време да уредя среща. От доста време не съм се занимавал с цивилното правителство.

— Ще се погрижа. — Морисън понечи да се оттегли.

— И още нещо, Морисън.

Ветеранът се обърна.

— Спомняш ли си нашия опърничав гравитационен гений? Джон Грейди?

Другият кимна:

— Смътно.

— Бих искал да го изведеш.

Морисън повдигна вежди.

— Да изведа затворник от изолация? Това е нещо ново. Нали не си забравил, че той е подложен на разпит от няколко години?

— Това не би трябвало да е проблем. Наскоро прегледах досието му. В началото се е противил, но през следващите три години е оказвал пълно съдействие. Мисля, че е време да му направим ново предложение.

— Бихме могли да го подложим на тест за искреност направо в килията му. Изваждането на затворник е сериозна процедура, до която не сме прибягвали от петнадесет години.

— Не искам да го подлагам на тест там. — Хедрик внимателно подбра следващите си думи. — Искам той да почувства, че решението е негово. — Директорът посочи към холографския образ на сателита Кратос в контролната зала. — Да му покажа какво сме постигнали с неговите идеи. Да го убедя за ключовата му роля в бъдещето.

Морисън го наблюдаваше безстрастно.

— Ти не споделяш ли мнението ми? — продължи директорът.

— Не съм сигурен, че Грейди все още ще бъде способен да взема решения. Никога не сме изваждали затворник след повече от година престой в комплекса. Разпитващата програма прибягва до процедури, които нанасят необратими щети.

— След десет или петнадесет години, да, но не и след три. Особено когато субектът сътрудничи в степен като тази на господин Грейди.

— И той наистина ли е толкова нужен?

— Напредъкът по проекта Кратос застина. Мисля, че господин Грейди може да ни предложи безценни насоки. Може би цялото това време го е накарало да преосмисли първоначалния си отказ.

— Така да бъде. Кога да го доведа?

— Колкото се може по-скоро. Накарайте го да се почувства добре по време на пътуването. Отнасяйте се добре с него. Искам той да пътува в пълно съзнание, за да може да види как сме използвали гравитационното огледало в космическото пространство. Искам го щастлив и отпочинал, така че никаква груба сила.

— Не съм сигурен колко щастлив мога да го направя, но със сигурност ще го доведа.

Джон Грейди се чувстваше замаян от прожектираната гледка.

Върху стената на килията му биваше прожектирано пътуване над амалфийското крайбрежие. Създаваше се впечатлението, че килията се е превърнала в летяща чиния, прорязваща небето. Дори подът прожектираше проблясващото море под краката му.

Това бе едно от множеството „поощрения“, намиращи се в арсенала на изкуствения интелект. И от три години насам Грейди разполагаше с достъп до тях.

Тази прожекционна система надминаваше което и да било домашно кино: реалност, излъчвана направо върху стените, покрити с наноматерия. Ученият бе внесъл и няколко изменения в затвора си — няколко мебели в добавка към леглото: маса и стол. Освен това се бе сдобил с дрехи и обувки. Системите на килията му притежаваха способността да изработват метални инструменти и предмети — някъде отвъд стените имаше триизмерни принтери.

Изваждането на въглеродните нишки от мозъка му бе представлявало стряскащо изпитание, включвало понастоящем опитомените електрополимерни пипала на системата за обездвижване. Те използваха прикрепващо се към главата устройство, което можеше да вмъква и изтегля нишките при нужда — прикрепващо се към черепа с помощта на бургии. И днес споменът го караше да потръпва.