Даниел Суарес - Прилив

И въпреки това той беше уверен, че е Джон Грейди.

Повече от три години ученият не бе виждал друго човешко същество. Видеосистемата помагаше (той можеше да си представя, че се разхожда сред оживен пазар в Хонконг), но не можеше да замени нуждата от същинско човешко присъствие. Това беше нещо, което той никога не бе смятал, че ще бъде толкова важно за него. През по-голямата част от живота си Грейди бе останал вглъбен в собствения си свят, но сега, действително останал без чуждо присъствие, той осъзнаваше колко много му липсва то. Дори усещането за отчуждение беше по-поносимо от самотата.

Запечатан сред скала. Сред невъзможни за бягство условия.

Останалите Резистори помагаха, разбира се. Те можеха да си разменят съобщения (заедно с инструменти и схеми) с помощта на полимерните червеи, но не и да се видят едни други.

Освен това той не можеше да спре да мисли за външния свят — и за Бърт, Радж и останалите. Какво ли се бе случило с тях? Той дори размишляваше за Марано и Джонсън — онези двамата от Уолстрийт, имали нещастието да посетят лабораторията едновременно с хората на Бюрото. А може би и самите те работеха за БКТ?

Колцина ли от приятелите му се намираха в този затвор? Макар да се бе опасявал от най-лошото, Грейди си бе поставил за цел да ги намери. До този момент целта му не бе постигната. Той не можеше да си представи години страдание под жестокостта на компютърните инквизитори. Само пет месеца подобно отношение едва не бяха предизвикали лудостта му.

Не му се искаше да мисли за начина, по който е провалил Бърт и останалите. До този момент Резисторите наброяваха няколко десетки. След присъединяването на Грейди броят им бе нараснал само с още едно лице. Не беше ясно колцина други остават неоткрити, без надежда. Червеите се движеха безцелно и се натъкваха на нови килии по случайност.

Яркочервена светлина припламна над образа на италианското крайбрежие. Грейди раздвижи ръка встрани, за да спре видеото. Безразличните сиви стени се завърнаха, но червената точка остана.

Това бе сигнал, който го уведомяваше за наличието на съобщение от съзаклятник.

Грейди се доближи до импровизирания си компютър върху единствената си маса. Тъй като те не можеха да се доверят на компютърните системи на Бюрото, затворниците бяха построили свои собствени с помощта на части, донесени от полимерните червеи. Грейди разполагаше със система, почти невидима за невъоръжено око, поставена върху керамична плоча. Микроскопичният квантов процесор бе изтръгнат от многопроцесорните системи, захранващи мозъка на изкуствения интелект. Това не представляваше загуба за машината — тя разполагаше с близо хиляда такива. И макар че заглушаването на алармата бе представлявало известна трудност, Грейди бе изпитал известно удовлетворение от възможността на свой ред да човърка из ума на садистичния ИИ.

За сглобяването на този компютър Грейди бе следвал схематика, изработена от една от първенките на квантовото изчисляване — Александрина Ковшевникова, българка на около петдесет, която също бе затворена тук. Нейната интелигентност затрудняваше общуването с нея, защото тя не прикриваше презрението си към всички, намиращи се под това ниво. Единствено почитта ѝ към постижението на Грейди я накара да му помогне. Компютърът, който ученият сглоби по нейни насоки, бе стотици хиляди пъти по-мощен от всички машини, с които той бе работил през живота си. И се побираше върху малка чиния.

Грейди протегна ръка към границите на триизмерното излъчване. Двуизмерните екрани бяха изоставени още през деветдесетте; фазовите решетки и плазменото излъчване бяха направили триизмерните холограми напълно практични. И тези реалистични прожекции можеха да бъдат манипулирани с ръка. Забележителна беше скоростта, с която умът му бе привикнал към този интерфейс. След няколко небрежни движения във въздуха пред него изникна гласов отпечатък — мярка за сигурност, целяща да гарантира автентичността на събеседника.

— Джон слуша.

Разнесе се познатият глас на Арчи:

— Джонатан, нося доста важни новини.

Гласовият отпечатък потвърди, че тези думи действително са изречени от Арчи, а не са сглобени от запис. Грейди докосна потвърждаващия символ, за да продължи разговора.

— Надявам се, че са новини от комитета. Сканиращият пробивен микроскоп ми е нужен.

— Не са. Боя се, че твоите дни в комитета свършиха, приятелю.

— Защо?

— Скоро пазачите ще те изведат.