Даниел Суарес - Прилив

— Вие на практика признахте, че все още не разбирате технологията, с която разполагаме. Бях останал с противоположното впечатление. И това беше единствената причина да поставя вашия екип начело на този проект. Надявам се, осъзнавате наличието на съперници?

— Да. Уверявам ви, че сме прегледали всяка възможна насока.

— Точно това е проблемът: изглежда, екипът ви не е способен да достигне до отговора. Или да го осъзнае — и вие, и синтетичните интелекти. — Хедрик погледна към контролната зала, където техниците се поздравяваха. За техните очи първият цялостен тест на сателитното гравитационно огледало бе успешен. — Те дори не осъзнават, че са се провалили.

— Ние успяхме да създадем най-голямото гравитационно огледало до този момент.

— Добре, имаме размер. Сега му дайте подобаваща мощност.

Изникна холограмата на технически офицер.

— Получавате повикване от L-329, БКТ Русия, директоре.

— По дяволите, те не са БКТ Русия, а забранена организация.

— Простете, директоре. Аз просто повтарях…

— Те не притежават никакъв авторитет.

Последва пауза.

— Ще приемете ли обаждането, сър?

Греъм бавно си пое дъх.

— Мразя да разговарям с това нещо. — Той погледна към тавана. И все пак знаеше причината за обаждането. Все пак това беше една от причините за гравитационната демонстрация. — Варуна.

Гласът на административния компютър се разнесе от тавана.

— Слушам ви, директоре.

— Промени модулацията на гласа ми за следващия разговор. Постарай се всичко, което изрека, да притежава звукова схема на честност и увереност.

— Потвърдено, директоре. Предаваният сигнал ще бъде променен в съответствие с изразените от вас изисквания.

Хедрик се обърна към оперативния офицер.

— Свържи ме.

След момент рисувана котка с големи зелени очи замени образа на служителя. Очевидно това бе последният аватар на изкуствения интелект L-329. Животното кимна в приветствие:

— Директор Хедрик. Току-що засякохме гравитационна аномалия в южните тихоокеански води, която е причина за тревога.

— Аномалията ми е напълно известна. Аз я създавам.

Последва пауза — несъмнено умишлена. Изкуствените разуми от този калибър бяха в състояние да осмислят милиарди думи в секунда. Записите на Бюрото показваха, че L-329 води началото си от алгоритъм за игра на покер, впоследствие използван във финансовите пазари. Той включваше неврална логика, съобразена да разбира човешката психология и да реагира в съответствие — логика, която бързо се бе разраснала с увеличаването на изчислителната сила. Блъфирането бе една от същинните му характеристики. Вероятно по тази причина компютърът си бе избрал подобен безобиден аватар.

— Същината на проявилата се аномалия не съответства на настоящите физични разбирания.

— Ние разработихме нова физика.

Нова пауза.

— Вие модифицирате гласа си. Не съм способен да определя истинността на твърденията ви.

— Не ме интересува дали ми вярваш. Технологичната ви съвкупност бързо остарява.

— Готов ли сте за последиците от подобно откритие, господин Хедрик?

— Може би си забравил, но овладяването на последиците е мисията на БКТ.

— Нямах предвид последиците за цивилизацията, директоре. Имах предвид последиците, засягащи лично вас.

Хедрик усети как кипва.

— Вашата организация е нелегална. Само въпрос на време е отново да получа портфолиото ви. И онова на Ату.

— Ние не сме без своите защити. Същото се отнася и за БКТ Азия.

— Не задълго. И вие не сте БКТ. Нито една от двете организации. Ще ви върна обратно под мой контрол.

— Аз не бих разчитал на това.

Хедрик прекъсна връзката.

— Проклет прехвален покер бот.

Образите на учените все още изчакваха. По-възрастният каза:

— Настоящата ни гравитационна технология ни предоставя превъзходство над L-392 и БКТ Азия, директоре.

— Те не са БКТ Азия! — Хедрик изключи холограмите им.

Морисън избра точно този момент, за да изникне в галерията. По лицето му личеше, че се задават неприятности. Тази навъсеност съставяше обичайното му изражение, но то притежаваше степени, за които с течение на времето директорът се бе убедил, че са доста точни в предсказването.

— Какво има, Морисън? Изрично заръчах да не бъда обезпокояван.

— Става дума за нещо неотложно.

Хедрик въздъхна.

— И какво, за Бога, е толкова неотложно?

— Вашингтон.

Директорът го погледна пренебрежително и си отдъхна.