Даниел Суарес - Прилив

— Приятно ми е да чуя, че си амбициозен и обнадежден, Джон, но каналът не се използва с такава цел. Бюрото изостави стандартните средства за комуникация още преди десетилетия, за да ги замени с извънизмерна обмяна на сигнал. Ние използваме тези въглеродни нишки, защото не разполагаме с нищо по-добро. Но комуникациите на БКТ са непробиваеми.

Грейди си припомни разговора с Алекса — или по-точно с представляващия я робот. Странно беше какви спомени бяха оцелели в ума му.

— Те наистина ли използват допълнителни измерения за това?

— По-точно: пето измерение. Там гравитацията е четиридесет и два пъти по-мощна от тази в нашето пространство-време.

Грейди поклати глава.

— Гравитационна брана. Ето защо гравитацията е толкова слаба сила в нашите четири измерения. — Грейди щракна с пръсти. — Мамка му, знаех си.

— Да. От наша гледна точка това пето измерение е нагънато, по-малко от една хилядна от милиметъра, но е налично навсякъде сред нискоизмерните пространства. По тази причина е винаги достъпно.

Джон Грейди размишляваше на това.

— И по какъв начин те влизат във взаимодействие с него?

— Техните предаватели са диамантни нанорешетъчни структури, квантови връзки. Дребна маса, която вибрира с висока честота, за да изпрати гравитационни вълни сред по-горните измерения.

— Където тези вълни биха били достатъчно силни, за да бъдат засечени — бавно кимна Грейди. — А гравитацията се простира във всички посоки. Те използват гравитационно радио.

— Не съм изненадан, че точно ти го разбра.

— Значи наистина живеем в петизмерна вселена?

— В действителност измеренията са десет, но този разговор ще отложим за друг път. Въпросът е, че БКТ е в състояние да обменя информация напълно необезпокоявано.

— Което е причината никой да не е засякъл Бюрото.

— Несъмнено. А има и друго. К-връзката намира приложение и за проследяването на различни неща.

— Неща като нас.

— Учиш се бързо. Да, малък диамант е бил вложен в кръстния ти прешлен S1. С негова помощ техните компютри са в състояние да те засекат във всяка една точка от ниските измерения. Ти не го усещаш, но целият този диамант е обвързан с друг, оставен на съхранение в Бюрото. С него техните изкуствени интелекти могат да те открият в цялата вселена. Те са разположили оръжейните си сателити в Лагранжови точки L4 и L5 — или, както Омировата „Илиада“ би го описала, в гръцкия и в троянския лагер. От това разстояние те могат да насочват мощни микровълнови лазери към огледала, разположени в близост до земната орбита. Това им позволява да убият всеки затворник, изникнал на повърхността на планетата.

Грейди въздъхна.

— Излиза, че дори и да избягаме — което е почти невъзможно — няма да живеем дълго.

— Съществуват многобройни пречки, но никоя от тях не е непреодолима. Трябва да обединим умовете си и да подхождаме към тези проблеми един по един. Например медицинските системи в килията ти могат да бъдат препрограмирани да извлекат диаманта от гръбнака ти. Неколцина от нас вече са го направили. Само по себе си изваждането му не помага за бягството ни, но е предпоставка.

— Трябва да изпратим съобщение до света. Хората трябва да знаят къде сме. Че сме живи.

— Така е. Но те съветвам да не се обезкуражаваш лесно, Джон. Ние обмисляме тази идея от десетилетия. Боя се, че тя ще изисква още известно време.

— Аз не се предавам лесно. Дори гравитацията не можа да ми избяга.

За пръв път Грейди чу смеха на събеседника си.

— Мисля, че нашите членове много ще се радват на присъединяването ти, приятелю.

Застанал на мостика на „Сан Мигел“, Бениньо Круз изкрещя през отворения люк:

— Ариус, нали ви казах да смажете проклетата лебедка!

Тритоновият асансьор на палубата димеше и скърцаше заплашително. Ариус, неговият петнадесетгодишен племенник, помаха неангажиращо. Момчето бе доста по-младо от повечето тукашно оборудване. Уви, същата необремененост се отнасяше и за ума му.

Круз се приближи до перилата и се приведе.

— Не ме ли чу?

На палубата шестима филипинци се щураха. Двама от тях насочваха мрежа, издута от жълтопера риба тон. В момента мрежата се издигаше над десния борд на стария траулер. Из целия съд личаха ръждиви петна, но Круз бе уверен, че в същината си корабът му е здрав. Или поне се надяваше това да е така. Те се намираха на хиляда мили от най-близкия бряг — умишлено. Далеч от любопитни очи — освен онези на Бога, който винаги бдеше над тях.