Даниел Суарес - Прилив

Грейди осъзна, че кима.

— Да. Да, по дяволите! — Той се надигна и огледа удивително тънката черна нишка. — От какво е изработена тази жица?

— От същите нишки като онези, които все още стоят свързани с мозъка ти.

— А какво е станало с мозъците, в които са били свързани тези жици?

— Притежателите им са още живи. Същите системи, които са ги имплантирали в главата ти, са в състояние да ги отстранят безопасно. Ние ще ти покажем как.

Едва в последния момент Грейди спря ръката си, полетяла към темето.

— Не бих отказал. Предпочитам само аз да имам достъп до мислите си.

— Ти ми звучиш млад. От колко време си затворник, синко?

Грейди се съсредоточи.

— Не зная. Бях доведен тук… някъде през две хиляди и шестнадесета, ако не се лъжа. След… — Спомените му свършваха тук.

— В такъв случай ти си най-пресният затворник, когото открихме до този момент. Сигурен съм, че останалите с голям интерес ще искат да получат новини от външния свят.

— Останалите? Има и други?

— Да. Ние се наричаме Резисторите.

— Видях символа ви.

— Значи си електроинженер?

— Нещо подобно. Всъщност съм физик. Освен всичко друго.

— Ренесансовите личности са често срещани тук — онези, чиито амбиции не съвпадат с рамките на обществото. — Последва пауза. — А аз се проявих като невъзпитан. Позволи ми да ти се представя. Казвам се Арчибалд Чатопадей, ядрен физик. Освен това имам неугасваща страст към гръцката поезия, но мисля, че на професията ми, а не тази страст се дължи затварянето ми.

Грейди се засмя.

— Радвам се да се запознаем, господин Чатопадей.

— Можеш да ме наричаш Арчи, както правят всички останали.

— Така да бъде, Арчи. — Грейди направи гримаса при опита да се съсредоточи. — А аз… Сигурен съм, че малкото ми име е Джон. Компютърът се обръщаше така към мен. За фамилията си не съм сигурен. Може би Гордън.

— По акцента ти разбрах, че си американец.

— Да. Така ми се струва.

— Приятно ми е, Джон. От поддържащите системи на килията ти ще се сдобием с пълното ти име. — Той замълча. — Освен това ще трябва да се погрижим за състоянието ти. Явно периодично си отказвал да сътрудничиш. В такива ситуации изкуственият интелект се опитва да те изолира от миналото, да отстрани причините за съпротива. Доколкото зная, подобни стратегии рядко проработват. Човешката психика се простира отвъд четирите познати ни измерения.

— Наложи ми се да слушам доста за това.

— Съзнанието е по-издръжливо, отколкото те мислят. Вече си в безопасност, Джон. След като те открихме, ние никога вече няма да те изоставим.

Неочакван прилив на чувства задави Грейди — може би реакция от натрупания стрес, а може би някаква неясна и за самия него причина.

— Може ли да се присъединя към вашата група, Арчи?

— Ти вече си един от нас, иначе не бихме те намерили.

Грейди кимна.

— Искам да науча всичко, което бих могъл. Искам да си го върна на негодниците.

— Каква е причината Бюрото да те отвлече?

— Двамата с моя ментор разработихме гравитационно огледало. Начин за пренасочване на гравитацията.

Събеседникът му тихо подсвирна.

— За мен е чест да се запозная с теб, приятелю. Откритието ви трябва да е било смайващо. Как се казва наставникът ти?

— Доктор Бъртранд Алкот.

— Не го познавам. Той не е част от групата ни, но пък ние представляваме малка част от килиите. Бъди уверен, че ще сторим всичко по силите си, за да открием доктор Алкот.

— Вярвам ти. И е странно, че толкова лесно можах да си припомня името на Бърт, но не и своето собствено.

— Изобщо не е странно. Тези механични инквизитори се прицелват към специфични спомени. Някои от затворниците не си спомнят сватбения си ден или децата си, но могат да опишат подробно съдържанието на жабката в колата си.

— А теб защо отвлякоха, Арчи?

— Имах нещастието да разработя термоядрения синтез през осемдесет и пета.

Грейди се навъси.

— Термоядрен синтез? Но…

— Слушам те?

— Но нали директорът на Бюрото… Греъм Хедрик…

— Той представя себе си като откривател.

— Да.

— Това е една от последиците на безрезервната власт. Греъм Хедрик не се е присъединил към Бюрото, той е негов наследствен кадър. Баща му е бил начело на отделението по биотехнологии през седемдесетте и осемдесетте. Греъм си е проправил път до директорския пост и сега цели да измени не само своето минало, а и нашето.