Даниел Суарес - Прилив

Дали тази система представляваше самоподдържаща се биосфера? В такъв случай тя би представлявала нещо впечатляващо. И нещо наложително за далечните космически полети и колонизирането на…

Не, той не биваше да се отвлича от целите си. Ентусиазмът по технологиите на Бюрото беше изкушение, на което Грейди не биваше да се поддава сега. Затова той се върна към четенето.

Килията му разполагаше със собствен производствен модул, способен да произвежда всякакви компоненти, необходими за поддържането на функционирането ѝ, да преработва неорганични отпадъци, да поправя дефектни компоненти — и също така да създава поощрения за сътрудничещите затворници. В която роля Грейди не бе влизал нито веднъж.

При задействането на системите за хранене и производство техните прояви на свой ред изникнаха от стените под формата на тесни отвори и поставки. Те също се контролираха от диагностичните екрани. От менютата им му стана ясно, че ако той не се бе съпротивлявал през всеки един момент, изкуственият интелект би му предоставил известни удобства.

Възможностите за храна бяха изненадващо изчерпателни. Той потръпна пред огромния обем избор. По същия начин както човек би реагирал пред менюто на някое гарово кафене, предлагащо едновременно тайландска, мексиканска, индийска и френска кухня.

Той реши да опита купа пиле фо — виетнамски спагети, които нямаше да се окажат особено предизвикателни за храносмилането му. След като Грейди избра съответното название от менюто, до името изникна индикатор, който започна да се изпълва.

Кафене с процентов индикатор не вещаеше нищо добро.

Но след няколко минути сивкава купичка изникна от стената. И бульонът димеше уханно. Миризмата още повече раздразни апетита на Грейди. Той взе появилата се сива пластмасова лъжица и колебливо опита.

Ястието бе великолепно.

Може би заради дългото пленничество и глада, а може би заради истинските качества на гозбата, тя му напомняше за един евтин виетнамски магазин, в който той се бе отбивал ежедневно по време на гладните си студентски години. Онази закусвалня бе представлявала малко прозорче в стената. А в този случай това бе буквално.

Грейди погледна към червея.

— Не е зле, Младши.

Синтетичният червей се обърна по посока на гласа му.

Грейди се отпусна на пода до него.

— Никак не е зле.

След като се нахрани, ученият отново се доближи до жицата, висяща в средата на килията.

Тази нишка трябваше да води донякъде. Преди появата на Младши тя не бе присъствала, което означаваше, че най-вероятно червеят я е донесъл със себе си. Следователно тя имаше някаква цел.

Сега той се обърна към все още открития диагностичен порт в стената. Жицата изглеждаше достатъчно дълга, за да…

Грейди внимателно хвана конектора и го отнесе до порта, край който бе използвал изкуственото око. Малкият отвор все още стоеше открит. А конекторът в края на жицата изглеждаше подходящ.

Той приближи жицата до порта — тя достигаше, почти изцяло опъната. Тогава Грейди пъхна конектора.

Над главата му се разнесе пропукване, последвано от няколко звукови сигнала. Те продължиха да се повтарят на интервали.

Замени ги мъжки глас с елегантен индийски акцент.

— С кого разговарям? — И същият глас продължи на друг език. — Wo yu shui shuohua?

Грейди остана вцепенен от шок, бързо заменен от подозрение. Той не каза нищо.

— Avec qui je parle? C кого разговарям?

Грейди понечи да извади жицата.

— Не се страхувай. Аз съм затворник като теб.

Грейди сграбчи конектора, за да го извади.

— Je suis un prisonnier comme vous.

— И откъде да зная, че си затворник?

— Американец. През коя година те отвлякоха, приятелю?

Грейди бавно си пое дъх.

— Как бих могъл да зная, че това не е някакъв номер?

— Хм. Вярвам, че оперативният въпрос е: как можеш да си сигурен, че съм човек? И обратно: как аз бих могъл да съм сигурен, че ти си човек? Обратен Тюрингов тест.

Грейди се замисли над това.

— Макар да не мога да отхвърля вероятността полимерният ми червей да бъде заловен от някой изкуствен интелект, то тази вероятност е малка. На компютрите им липсва въображение.

Грейди погледна към Младши.

— Ти си сглобил това нещо — с технологии на Бюрото?

— Не аз. Но ти избързваш, приятелю. Още не си определил дали можеш да ми се довериш, забрави ли?

Грейди кимна.

— Да. Така е.

— Как да докажем, че сме човеци, в свят, където изкуственият интелект е нещо обичайно?