Даниел Суарес - Прилив

Символ от електронните схеми.

Символът на резистор.

Той зарида, усетил невидимия допир на други човешки същества. Те го бяха намерили.

Грейди погледна към високотехнологичната змия, все още застинала изправена.

Как ли го бяха сторили? Някой бе изработил това устройство от собствената технология на БКТ. Бе го откраднал. Бе го програмирал. Грейди осъзна, че в този затвор трябва да има невероятно смайващи хора. Интелектуални гиганти. Нищо чудно това място да бе пълно с други, отказващи да сътрудничат.

Корави Айнщайновци…

Прожектираният образ се промени. Екранът се изпълни с азиатски йероглифи. Символът на резистор се премести в долния десен ъгъл.

Несъмнено този комплекс разполагаше със затворници от целия свят. Уви, Грейди не знаеше китайски. Или може би това бе японски? Но размислите за следващия му ход бяха прекъснати от поредната промяна на образа: сега той показваше текст на английски.

Усмивка раздели напуканите му устни, на места болезнена. Грейди не обърна внимание на кръвта, която започна да се стича, и зачете колкото се може по-бързо.

Не губи надежда. Ти не си сам.

Този комплекс не е изцяло под техен контрол. Нито машините им. В същината на човешката природа е да се съпротивлява.

Съпротивлявай се.

Грейди обви ръце около себе си и заплака. Той почти беше забравил какво е надежда. В ъгъла пипалата все още потрепваха и го измъчваха. Измъчваха симулакрум. Изглежда, в момента той не бе видим за компютъра. Грейди потръпна при мисълта за последиците, ако той неочаквано бъдеше разкрит.

Междувременно прожектираният текст бе преминал в руски. Докато Грейди обмисляше следващия си ход, посланията се появиха на немски, френски и испански. След това отново показаха йероглифи и след това отново дойде ред на английски, но този път с различно съобщение.

Този червей успя да влезе в килията ти, защото полимерната система за обездвижване бе активна.

Защото ти се съпротивляваше.

Възприятивният модул на твоя компютърен инквизитор бе променен. Сега си в безопасност.

Грейди отново трябваше да изчака редуването на езиците, преди да прочете третата част от посланието.

Този ЕАП червей е проектиран да открива и да си сътрудничи с човеци. Той е изработен от подръчни БКТ технологии. Той разполага с биометричен инструмент, който ще ти позволи да се включиш в контролната система на затвора си. Изключително важно е да сториш това колкото се може по-скоро и да задействаш ръчните поддържащи и прочистващи системи. В противен случай ти остават около пет дни живот без пъпна поддръжка.

— Добре, разбрах…

След като събра сили, Грейди се отпусна на пода и потърси окото. То не се бе изтъркаляло далече. Ученият пропълзя до него и внимателно го повдигна откъм металния край. Инструментът приличаше на отвертка, само че с око наместо дръжка. Окото изглеждаше необичайно истинско. Под погледа му зеницата започна да се разширява. Грейди плахо го докосна. На допир то бе твърдо като стъкло, но въпреки това се променяше.

ЕАП червеят проектираше ново съобщение:

Свържи комуникационната връзка.

Грейди се огледа. Червеят продължаваше да повтаря едни и същи съобщения. Ученият се отправи към него. Червеят долови близостта му и се отпусна обратно на пода. Съобщението изчезна. Сега червеят приличаше на сив кабел с двусантиметрова дебелина, срязан в единия край.

Грейди се поколеба за момент, преди да докосне тялото му. Под допира микроскопичните нишки промениха цвета си — мораво, червено и зелено, преди отново да посивеят.

Той се вгледа по-внимателно и можа да различи отделни нишки, които все още се променят — очевидно химическа или електрическа реакция. Може би галванична реакция на човешкия допир?

В помещението се разнесе звуков сигнал, накарал учения да се огледа. В отсрещния край бе изникнал отворен малък сервизен панел, на около метър от пода. Панелът се намираше близо до извиващите се във въздуха пипала, които все още измъчваха въображаемата си жертва.

Грейди събра сили и започна да пълзи към отсрещната стена, като внимаваше да не докосва пипалата. Близо до целта си той спря да отдъхне за няколко мига. Явно бе изгубил много кръв, защото още се чувстваше слаб. След малко той се облегна на стената и се повдигна към изникналия отвор.

Той беше само няколко сантиметра дълбок; не се виждаха никакви подвижни части. Не личаха движещи се части, отворът просто се бе появил. В задната му част имаше зелена светлина редом до квадратен порт.