Даниел Суарес - Прилив

— Ти не би спрял.

— Така е. Но ти би се чувствал добре.

— Именно тук грешиш.

Грейди наблюдаваше екрана и сенчестия силует на майка си. Лицето ѝ не се виждаше.

— Те не разбират…

— Ти не постъпваш рационално, Джон.

— Ти никога няма да ме разбереш.

— Грешиш. Ще разбера. Времето ни заедно едва започна. Предстоят ни много години.

Грейди мъчително си пое дъх. Образът на спомена трепна за миг, преди да продължи:

— Те не разбират…

— Отне ти известно време, но ти се научи да игнорираш електрическата стимулация на центровете на болка в мозъка си.

Ученият мълчеше.

— И въпреки това ние трябва да отбелязваме напредък, Джон. Ще искам от теб да си припомниш какво те вдъхнови да започнеш проучванията, които в крайна сметка доведоха до откритието ти. Престани да си припомняш майка си и се съсредоточи над спомена, поискан от мен.

Образът не се промени, защото Грейди се съсредоточи. Той бе добил опит в съсредоточаването на мислите върху определен спомен, дори и под смазваща умствена болка.

— Знаеш ли, че човешката памет не е част от n-измерното съзнание?

Грейди не каза нищо.

— Тя е допълнителна електрохимическа система. Това ми позволява да прочитам спомените ти, когато ти мислиш за тях. Известен ли ти е начинът, по който спомените се формират в човешкия мозък?

Грейди продължаваше да мълчи и да гледа към стената и проигравания там спомен. Пипалата стегнаха ранените му ребра и го накараха да потръпне мъчително. За момент образът премигна, преди да се успокои.

Изкуственият интелект отново поде:

— Новите спомени се формират чрез процес на дълготрайно потенциране. Това кара невроните в определени части на мозъка да станат реактивни едни с други, така че припламването на един ще предизвика припламването на други. Това съхранява информацията. Тези връзки са създадени чрез ензим — протеин киназа C — който на свой ред е активиран от прилива на калциеви йони в мозъка. Ти си спомняш, че глиалните клетките създават тези калциеви вълни. Така n-измерното съзнание задейства химията, оформяща физическата памет. Но самото съзнание няма памет.

Грейди се съсредоточи върху образа — и се опита да прогони всичко друго.

— Тези калциеви притоци карат гроздове АМРА-рецептори извън избраните неврони да оформят йонен канал до вътрешността на клетката. Веднъж отворен, този канал улеснява задействането на свързани неврони. В отсъствието на ензими като протеин киназа C тези връзки не могат да бъдат осъществени. А това означава, че спомените не могат да бъдат оформени.

Прожектираната мисъл започна да се изменя. Дрезгавият глас на майка му каза:

— Обичам те, дори да си различен.

— Но човешките спомени се променят при всяко свое припомнят, Джон. Този ефект е известен като консолидиране на паметта и е част от естествения обновяващ механизъм — той включва нова информация дори в старите спомени. Така човешката памет не толкова съхранява бъдещето, колкото съхранява знание, което да бъде полезно в бъдещето. По тази причина забравянето е подразбиращата се човешка функция, докато запомнянето налага сложна химическа последователност. Ако аз увелича концентрацията на протеин киназа C в синапсите ти, задържащата способност на паметта ти ще се удвои.

Грейди си пое пореден болезнен дъх. Образът на майка му се измени още повече.

— Ти си толкова различен…

— А ако аз прибавех инхибитор на протеиновия синтез, като например хелеритрин, в синапсите ти, той би попречил на спомена, който в момента си припомняш, да се завърне в съхранение. И завинаги би изтрил неговите връзки между невроните.

Образът върху стената изчезна. Грейди се задави, усетил неочаквана празнота на мястото на голяма емоция. Нещо бе изчезнало. Нещо изключително важно. Нещо…

Но той не можеше да се сети какво.

По бузите му започнаха да се стичат сълзи; устните се опитваха да изрекат нещо, което той не можеше да назове. Той бе започнал да ридае по нещо отминало.

— Ти чувстваш, че си изгубил нещо, но не знаеш какво.

Грейди се опита да си припомни, но не успя. Затова си припомни как се разхожда като малък с баща си край езерото Крейтър в Орегон. Зората наближаваше; звездите още се виждаха и се потапяха сред водата. Хоризонтът бе започнал да розовее, предвещаващ появата на слънцето. Синкавите води на езерото трептяха под тях.

Мътен образ на спомена изникна върху стената — пъстри вълни се диплеха една над друга. Черно-белият силует на баща му крачеше до него.