Даниел Суарес - Прилив

— Да пристъпите към масово производство на умове.

— Масовото производство на биологични интелекти вече е възможно. Но този тип интелект по дефиниция е себеуправляващ се, което поставя ограничения в употребата му. Нашите проучвания целят да отделят свободната воля от интелекта — това би оптимизирало системния дизайн.

— Няма да ви помогна да сторите това.

Музиката рязко секна.

— Следващото поколение квантови биокомпютри ще бъдат биологични, но без свободна воля. Способни на интуитивни интеграции като извършваните от Тесла, Айнщайн… или от теб.

— Няма да го бъде. Няма да ви помогна да превърнете мозъците в селскостопански добитък.

— По-правилно би било да се каже, че това откритие ще бъде превърнато в индустриален процес.

Грейди започна да обхожда кръглата килия.

— Никога няма да позволя умът ми да бъде натикан в робство.

— Нашата цел не е да изменяме ума ти, а да създаваме нови умове, основани на проучването ни.

Едва сега той осъзна какво става. Един гений трябваше да проявява по-голяма досетливост.

— Изолационният комплекс е лаборатория, а не затвор. Което поражда един дребен въпрос: какво ще се случи с мен по време на това проучване?

— Ние ще проведем поредица тестове, за да изучим функционирането на мозъка ти, след което ще внесем дребни изменения, за да проверим по какъв начин те се отразяват на целостта му.

Грейди се оказа разтърсен от неочакван прилив на страх.

— Изменения? Какви изменения по-точно?

— Дребни. Разбира се, в един момент умът ти може да се окаже прекалено увреден за нататъшно изследване — в който момент твоят генетичен материал ще бъде архивиран за бъдещи справки. Но от този момент ни делят много години.

Грейди се втурна напред в опит да преодолее стената. Краката му се подхлъзнаха веднага; той се стовари по гръб на земята.

— Вървете на майната си! Ти и всички останали!

— Да започваме. За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

Грейди остана да лежи на пода — и се сви.

— Не!

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

— Не ме ли чу?

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

Той не отговори.

Изкуственият интелект продължи да повтаря същата фраза в продължение на няколко минути, преди да каже:

— Ако отказваш да се подчиниш, аз ще ти помогна.

Грейди се навъси. Замайване се разпространи сред главата му, заедно с повелята да стане.

— Господи…

Той започна да диша мъчително. Струваше му се, че някой рови из ума му с боксьорски ръкавици.

Ученият остана да се поклаща сред вълните емоции, връхлитащи произволно. Радост, страх, увереност — всичко това се редуваше на фона на ужас — той губеше себе си.

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

— Върви на майната си!

Грейди обви ръце около себе си и започна да се поклаща по-силно. И се съпротивляваше на повелята да закрачи.

— Съветвам те да не оставаш в допир с пода. Ще бъде опасно да оставаш в допир с пода.

В четири от краищата на стените се отвориха тесни цепки, от които започнаха да се изливат паяци с диаметър около тридесет сантиметра. Те бяха десетки; всички те повдигаха предни крака и щракаха с челюсти в предупреждение. Черните им очи проблясваха на светлината. Краката им потракваха по пода.

— Господи. — Грейди скочи. Паяците продължаваха да изпълват помещението. Всеки от тях бе петнадесет сантиметра висок. Адреналин се разля сред жилите му.

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

Грейди тъпчеше на едно място, втренчен в изпълващите стаята ужаси.

— Не. Не, това е безсмислено.

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

— Това не е реално.

Пред очите му ужасяващо истински паяк се стрелна към него и се обви около голия му глезен, за да впие челюсти в прасеца. Грейди изохка и се опита да го откъсне, но шипестите крака също одраха ръцете му. И други паяци се присъединиха към атаката. Няколко от тях Грейди стъпка, но броните им порязаха стъпалата му. Вътрешности се разплискаха по пода.

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

Той изкрещя към тавана. Нови ухапвания го пробождаха.

— Отказвам да повярвам. Това е безсмислено!

И Грейди се хвърли обратно на пода. Паяците бяха покрили цялото му тяло. Сърцето му биеше учестено. Той бе плувнал в пот. Арахнидите пълзяха отгоре му и продължаваха да го хапят.