Даниел Суарес - Прилив

Това признание страшно го потисна.

— Да.

— Тогава трябва да знаеш, че тези интелекти понастоящем са специализирани — отглеждани сред строги параметри. Небиологичните интелекти търсят, изчисляват и симулират. Човешкият интелект, от друга страна, е изразен чрез субатомна мрежа от връзки, свързани сред килограм и триста грама мозъчна тъкан, която е еволюирала в течение на стотици милиони години в най-ефикасната себепрограмираща се система — захранвана от скромните четиристотин и двадесет калории, или едно цяло и седемдесет и шест килоджаула електричество. За сравнение, моят интелект е подхранван от четиристотин тридесет и три милиарда кубитни транзистора, които поглъщат триста мегавата електричество. Макар той да е по-мощен в някои отношения и по-голям, откъм дизайн интелектът ми е тромав, специализиран и сто милиарда пъти по-неефективен. Това успокоява ли егото ти?

— Да. Всъщност. — Грейди се облегна на стената, действително облекчен. — Щом си специализиран, каква е твоята специализация?

— Ти. Бях създаден да изучавам теб.

Това не звучеше добре.

— Как да те наричам?

— Наричай ме Джон.

— Няма да те наричам така. Това е моето име.

— Това е нашето име.

Грейди се замисли. Трудно му беше постоянно да не обръща внимание на многобройните иглици, протягащи се към мозъка му.

— Ще бъда напълно прям с теб. Искам да знаеш каква е нашата цел и как тя се вписва в цялостната.

— Чия цел?

— За това не разполагам с информация.

— Това изолационният комплекс ли е? Така ли се нарича това място?

— Този термин не ми е известен.

— Къде съм?

— Бих искал да започна, като опиша какво се очаква от теб. Моята цел е да анализирам как твоят мозък функционира творчески под различни стимули. За сдобиването с тези данни аз ще се нуждая от сътрудничеството ти. Ще искам от теб да обмисляш определени идеи и да изпълняваш различни задачи. Разбираш ли?

— А ако не сътруднича?

— Надявам се, че ще сътрудничиш, защото без твоето съдействие не бих могъл да се сдобия с информацията.

— Ами ако не искам ти да се сдобиеш с нея? Ако не искам да разбереш същината на мисленето ми?

— Но аз няма да мога да се сдобия с тази информация без твоето съдействие.

— Да, това вече го разбрах.

— Склонен ли си да ми съдействаш?

— Не.

— Но аз няма да мога да се сдобия с тази информация без твоето съдействие.

— Разбрах го още първия път.

— Склонен ли си да ми съдействаш?

— Бога ми, едно и също ли ще повтаряш?

— Склонен ли си да ми съдействаш?

— Не!

— Но аз няма да мога да се сдобия с тази информация без твоето съдействие.

Грейди притисна длани над ушите си и се сви на пода.

— Млъкни!

— Склонен ли си да ми съдействаш?

Това продължи часове, или поне така се стори на Грейди. Както и да се опитваше да заглуши гласа, думите продължаваха да отекват право в главата му. В един момент ученият се изправи.

— Престани! Достатъчно!

— Склонен ли си да ми съдействаш?

Той въздъхна.

— Да. Дори и само за да те накарам да млъкнеш.

— Добре. Бих искал да си представиш нещо.

Грейди се постара да потисне омразата си.

— Какво?

— Представи си ситуация, в която се отправяш на дълго пътуване от дома си в Ню Джърси. За начало ти се отправяш на юг в продължение на десет хиляди километра.

— Добре.

Той се опита да не си представя, но не можа да се сдържи.

— Хубаво. Сега си представи, че след изминаването на десетте хиляди километра ти се обръщаш на деветдесет градуса и се отправяш на запад за същото разстояние.

Ученият си представи това, без да казва нищо.

— Много добре, Джон. Сега си представи, че при достигането на новата си цел ти отново се обръщаш на деветдесет градуса и извървяваш десет хиляди километра на север.

— Хубаво.

— На какво разстояние се намираш от началната си позиция?

Грейди презрително присви очи към тавана.

— Върнал съм се в нея.

— Повечето хора не биха казали това.

— Става дума за неевклидова геометрия — Земята е кълбо. В този триъгълник може да има три прави ъгъла.

На отсрещната стена изникна точно същата проекция.

— Ти използва няколко интересни места от мозъка си, за да достигнеш до това заключение, Джон.

— И полага ли ми се някаква награда?

— Известно ми е, че твоята синестезия ти позволява да асоциираш различните цифри с цветове и също така да виждаш числови редове. Разполагам с информация за неколцина човеци, притежаващи тази мутация. Какви цветове според твоите възприятия притежават тези тонове?