Даниел Суарес - Прилив

Мека светлина изпълваше цялото помещение, макар конкретен източник да липсваше. Сиянието се излъчваше от всички посоки едновременно. А въздухът бе лишен от миризми. И свеж.

Едва сега Грейди забеляза липсата на обувките си. В действителност той беше гол. Един поглед към ръцете му показа пълна липса на окосмение. Същото се отнасяше за гърдите и слабините му. Ученият прокара ръка по скалпа си и наместо познатото усещане усети гола кожа, а някакви остри нишки убодоха пръстите му.

Грейди изохка и побърза да отдръпне ръка, чиито пръсти вече се покриваха с капчици кръв.

— Бога ми! — възкликна той. Искаше му се отново да опипа главата си, но устоя на изкушението; наместо това прокара другата си ръка по лицето.

Брада нямаше. Дори веждите му бяха обръснати.

— По дяволите…

Някой се бе постарал да го изгони от клуба на бозайниците. Наместо коса главата му бе покрита с гъвкави игли. Капчиците от лявата му ръка опръскваха пода. Със здравата си ръка той я стисна, за да спре кръвта.

Добре, може би блъсването на робота не беше особено разумно.

Пръстите му изглеждаха необичайно меки. Това усещане го накара да се вгледа и установи, че ноктите му също липсват — и на ръцете, и на краката. На тяхно място имаше мека розовееща кожа. Струваше му се, че възглавничките на пръстите му са изпълнени с памук. Не личаха следи от травма. Ноктите просто бяха изчезнали .

А на мястото на пъпа му сега стоеше бяла керамична — или може би пластмасова — тапа.

Трябваше да измине неопределено време, за да може той да се отърси от първоначалния шок. Най-сетне той се изправи.

Температурата в стаята бе съвършена — тялото му не усещаше въздуха върху кожата. И подът поддържаше същата температура. Краката му го определяха като гладък, но не хлъзгав.

Грейди се доближи до една от стените, за да прокара здравата си, лишена от нокти ръка по нея. Невъзможно гладка сива повърхност, по-гладка от стъкло. Невъзможно сходна, без никаква текстура. Ученият допря ухо до стената и удари с юмрука си по нея. Никакви вибрации. Може би някакъв вид наноматериал?

След като не се забелязваха никакви отвори, откъде идваше въздухът? И светлината?

Той отново огледа помещението, този път внимателно. Беше странно, че цялата стая е изпълнена със светлина тъй равномерно. Не се виждаха сенки. Липсата на детайли бе смущаваща. Стъпките му не пораждаха никакъв звук. Дори синестестичните му възприятия не се обаждаха. Тази зала бе стерилна за сетивата.

— Ехей! — високо извика той.

Никой не се отзова. Колкото и твърди да бяха стените, въпреки това те поглъщаха звука. Това не изглеждаше логично. Може би те притежаваха различни физични и акустични особености? Трябваше да съществува някакво обяснение, дори и ако в момента Грейди не можеше да достигне до него. Законите на науката важаха навсякъде — без значение дали става дума за Нютонова или квантова физика.

— Знаеш ли защо си тук?

Това беше собственият глас на Грейди.

Той застина, защото не беше сигурен дали това е била мисълта му, или наистина е прозвучал глас. Липсата на ехо го затрудняваше.

Те се опитват да те заблудят , помисли си той. Не се отпускай, Джон.

След известно време той отново чу гласа:

— Знаеш ли защо си тук?

Като шепот в ума му.

Грейди огледа стените и тавана.

— Престани да използваш гласа ми.

— Бях отгледан като твое отражение.

Грейди не искаше да повярва на това.

— Знаеш ли защо си тук?

Той запуши уши.

— Престани да използваш гласа ми!

— Ти си тук, защото си ценен кандидат за неврологично изследване. Ние ще проучим как функционира умът ти.

Грейди повдигна ранената си ръка и изкрещя:

— Какво сте ми направили?

— Тялото ти бе приведено в съответствие към условията на изцяло затворен хабитат.

— Вашият „изцяло затворен хабитат“ не допуска нокти? И какви са тези игли върху главата ми?

— За да започнем проучването, всички рогови и нишковидни биоматериали бяха премахнати от тялото ти. Растежът им бе преустановен. В пъпа ти бе вкаран катетър, който да улесни храненето и отстраняването на отпадни материали. В главните ти мозъчни структури бяха инсталирани сензори.

— Господи…

Грейди почувства остро желание да изтръгне иглите, но пръстите му още кървяха.

— Тези неща пробиват чак до мозъка ми?

— Това е мрежа от карбонови микронишки с диаметър от два микрона. Тя наблюдава дейността в различните региони на мозъка.