Даниел Суарес - Прилив

Хедрик бе загатнал, че този престой би трябвало да го накара да промени мнението си, но в действителност това представляваше обикновено прогонване. Прогонване в Железния век.

Той се засмя. Нали това целяха следовниците на Ричард Котън, Вършачите — да върнат човечеството в Желязната епоха? Грейди вече отговаряше на условията за членство.

През последните месеци той бе разполагал с повече от достатъчно време да мисли над това. Отново и отново той се бе връщал към случилото се. Дали бе постъпил правилно, пращайки Бюрото по дяволите? Той не можеше да ги излъже, но какво полза щеше да има да гние върху тази скала до края на дните си? Това надали щеше да забави напредъка им. А от позицията си на заточеник той нямаше никакво влияние над начина, по който те използват откритието му. Той нямаше право на мнение.

Гневно раздразнение отвърна на тези мисли.

Ставаше дума за принципи. Той не можеше с чиста съвест да съдейства на Бюрото в укриването на значими открития, които биха благоприятствали развитието на цялото човечество. Техните симулации бяха грешни, той го усещаше.

Но що за твърдение бе това за един учен? Те имаха доказателства. Той имаше усещане .

Само че той не бе видял доказателствата им, нали? Всичко бе изглеждало тъй удобно за тях. Те бяха представили средствата си като оправдани, но кой можеше да каже, че те са искрени със себе си? Само на какви неща бяха склонни, за да постигнат целта си. Нима подобни заточения представляваха разумна употреба на интелигентността?

Историята криеше много прецеденти — периоди, в които стръвното невежество надделяваше над разума.

Във времето на Римската инквизиция католическата църква бе сторила нещо подобно с Галилей — бе го поставила под арест в собствения му дом. Бе му забранила да публикува трудовете си. Църквата бе искала да спре разпространението на знание по време на Просвещението, за да запази контрола си. Тя не се бе поколебала да изпраща служителите си да претърсват личните библиотеки на благородниците и да преглеждат книгите им в търсене на пасажи, които наскърбяват нейната институция. Тя буквално бе изтривала идеи, противостоящи на доктрината ѝ, и на тяхно място бе вписвала своите. Пристанищата бяха приютявали пратеници на инквизицията, целящи да преглеждат пристигналите книги. Грейди не можеше да не изтъкне очевадните сходства — църквата бе представлявала БКТ на седемнадесети век.

Не, неговата ситуация не беше нещо ново. И той знаеше на чия страна трябва да остане. На страната на разума.

Неговото откритие, засягащо гравитационните вълни, щеше да промени цивилизацията. Но нима това бе толкова лошо? Промяната не означаваше автоматично влошаване, за нея бяха достъпни и двете посоки. Разбира се, онези от БКТ желаеха да я спрат: та нали в момента те се намираха начело. Точно по същия начин бе разсъждавала църквата, стараейки се да подави идеите на Галилей. Да попречи на промяната.

Но това не бе проработило. И този неуспех даваше на Грейди известна надежда.

Браво, вече започваш да се сравняваш с Галилей.

Той остана загледан в притъмняващото море, все така замислен. Дали директорът бе прав в изказването си за егото му? Действително ли Грейди превръщаше всичко това в индивидуален проблем? Дали той беше егоманиак?

На вратата се почука.

Грейди рязко се извъртя към нея. Прилив на адреналин съпътстваше ускоряването на сърцето му. Бяха изминали месеци. През цялото това време никой не бе идвал да го посети. Дали те не идваха, за да го отведат отново? Той се огледа колебливо, но след това придоби решителност.

Грейди бавно поклати глава. Не, той нямаше да им достави удоволствието да го видят изплашен.

С уверени стъпки ученият се приближи към масивната врата и хвана дървената дръжка.

На прага стоеше хуманоиден робот, приличащ на онзи от кабинета на Хедрик преди месеци. Този бе обвит в стоманени панели, имаше червеникави блестящи очи, без уста. Отликата от човек бе достатъчно голяма, за да предотврати появата на смущение — веднага се виждаше, че това е машина. Формата му бе приятно извита, като на гигантска машина за кафе. Очевидно той трябваше да изглежда дружелюбен. Безобиден.

Роботът му кимна; смътно познат женски глас изрече:

— Добър вечер, господин Грейди. Исках да видя как се приспособявате.

Грейди се отдръпна и драматично размаха ръка.

— Заповядай. Бих ти предложил нещо за пиене, но… — Той замлъкна.

Неразгадаем, роботът плавно прекоси прага.