Даниел Суарес - Прилив

Не след дълго ученият вече отваряше масивната дъсчена врата и пристъпваше сред топлината. Колибата имаше само една стая, но пак оставаше достатъчно широка, за да побере печка, кухненска маса, бюро, голямо легло с пухен матрак и тоалетна, чийто канал се губеше сред скалите. Това съществуване включваше само най-необходимото, но изминалите месеци бяха довели до промяна у Грейди, която не му позволяваше да бъде претенциозен; връхлетелите го проблеми му се струваха някак далечни. Отвличането, осъзнаването, че БКТ укрива висши технологии и че собствените му проучвания над гравитацията — творбата на живота му — е била открадната от тях: всичко това се бе превърнало за него в проблем, който щеше да го споходи едва след напускането на острова. Междувременно той се стараеше да поддържа ума си зает с по-положителни мисли. Като изготвянето на план за бягство.

До този момент възгледите не изглеждаха добри. Дори и ако той успееше да си изработи сал от материалите в колибата си, как щеше да го спусне до водата? А дори и да успееше да достигне до нея, хора с подобни технологии най-вероятно щяха да засекат опита му веднага. Сред открито море скривалища нямаше: несъмнено цялата му повърхност бе покрита от сензорни вълни.

Така той прекарваше дните си в мислене. И все по-често не само за бягство.

Свали якето си и го окачи на пирон край вратата. Подир това той се приближи до бюрото и подреди листовете си. Похитителите бяха му предоставили много хартия и химикалки, но само една книга — малък подвързан с кожа том, чието заглавие бе гравирано със златни букви върху гърба на книгата: Omnia . При първото разгръщане веленовите страници се бяха оказали празни — с изключение на една, върху която бяха отпечатани думите „Попитай ме каквото и да е“. Той бе изрекъл първото, дошло му наум:

— Как да се махна от този остров?

Неочаквано страниците се бяха изпълнили с текст и изображения, отнасящи се до собствените му проучвания, включително съдържание на първата страница и библиография в края. Бяха присъствали и хипертекстови връзки, които реагираха на допир и изпълваха страниците с нова информация. Все по-бързо той бе разгръщал хилядите страници лабораторни бележки, диаграми, таблици и тестови резултати от годините работа — всичко, което двамата с Бърт бяха писали. Дори изписаните на ръка лепящи се бележки по някакъв начин бяха сканирани и присъстваха като образи върху страниците. Бяха присъствали снимки, показващи построяването на гравитационното огледало, а също и прочетените от Грейди книги по кинематика, линейни изчисления — всичко, което той бе чел за квантовата механика. И бе безкрайна.

Очевидно книгата представляваше някаква технология — страниците изглеждаха изработени от качествен велен, но се държаха като дисплеи с висока разделителна способност — личен интернет. Колкото и остро да се взираше той в тях, никакъв проблясък не се забелязваше. Текстът изглеждаше отпечатан с качествено мастило. И самата книга не притежаваше батерии или захранваща връзка. На вид и на допир тя изглеждаше като стара енциклопедия.

Той я бе отворил отново и изрекъл:

— Какво означава Omnia ?

Страницата се изчисти, за да изпише думата „Всичко“.

Грейди бе кимнал на себе си и бе казал:

— Научи ме да се ориентирам в морето.

Страниците бързо се изпълниха със статии на поисканата тема, но голяма част от тях бяха цензурирани с черни ивици, скриващи най-важните детайли.

— Покажи ми техники за конструиране на малки плавателни съдове.

Книгата отново се изпълни с цензурирани статии. Само обещаващите им заглавия можеха да бъдат разчитани — сякаш напук.

Не, това не беше интернет, а подбрана виртуална библиотека. Строго контролирана, без да скрива този факт: тя показваше наличието на поисканите резултати, но не предоставяше достъп до тях. Предоставяше само отговори, които похитителите на Грейди смятаха за безобидни или полезни. Но как така книгата знаеше какво от съдържанието си да цензурира? Очевидно с помощта на някаква непозната технология.

И все пак тази книга трябваше да притежава някакво безжично устройство, за да предава исканията и да приема информация — радиопредавател и приемник, най-вероятно с ограничена мощност, но пък Грейди можеше да изработи някакво късовълново устройство. Да сглоби антена. Да усили сигнала. Следващите няколко дни той бе прекарал в опити да разкъса книгата, но тя се бе оказала по-здрава от очакваното. Страниците ѝ не се поддаваха на разрязване с някой от ножовете му, не горяха. Подвързията се оказа също тъй издръжлива. Усилията му не оставяха никакви следи отгоре ѝ. Може би тази книга бе изработена от въглеродни решетки или нещо подобно. Във всеки случай Грейди трябваше да признае, че технологиите на Бюрото са внушителни.