Даниел Суарес - Прилив

— Благодаря ви. — Машината се огледа. — Трябва да знаете, че аз съм човек. Това е само телеприсъствена единица.

— Телеприсъствие? Готино. И неговия изобретател ли сте затворили? — Грейди затвори вратата.

Роботът съумя да демонстрира известно объркване и се приближи до прозореца, за да погледне към океана.

— Помните ли ме?

— Как бих могъл да забравя, Алекса? При последната ни среща ти изглеждаше по-жива, но само малко.

— Тук съм по официална работа.

— Всъщност ти не си тук. Ти си просто говорещ телефон. Някой друг слуша ли разговора ни?

— Да, разговорът ни действително се записва за архивите. Като всичко друго.

— За протокола тогава: какво, по дяволите, искаш?

— Изглеждате в добро здраве. Бяха ли проявявани грижи към вас?

— Да, чувствам се прекрасно. — Той щракна с пръсти. — Имаше само един неприятен мъничък момент, в който вие тук Грейди стовари юмрук върху кухненската маса — МИ ОТКРАДНАХТЕ ВСИЧКО!

Купа и чаша отлетяха към пода и се пръснаха.

Роботът го наблюдаваше.

— Как мислиш , че се приспособявам?

Машината изчака няколко секунди.

— Повечето изобретатели успяват да открият спокойствие след период усамотение. Те използват времето, за да размислят — над изгубеното и над онова, което може да бъде спечелено.

— Ти се шегуваш.

— В качеството си на служител, отговарящ за вашия случай, аз съм тук, за да ви предложа нов шанс да се присъедините към нас, господин Грейди.

— Разбирам. Значи от мен се очаква просто да забравя, че вие умишлено потискате човечеството в Тъмните векове. И как ограбихте труда на живота ми. Как ме отвлякохте и заточихте.

Роботът отново започна да обхожда колибата.

— Всичко това е печална необходимост, която вече сме обсъждали. Оплакванията няма да променят нищо. — Той взе един от листовете с ноти.

— Върни го обратно.

— Нима синестезията ви дава и музикални способности? Интересно…

Грейди пристъпи напред, за да грабне листа. Точно тогава собствената му музика изпълни колибата. Цигулки. И валдхорни. След няколко секунди тя затихна.

Роботът остави страницата.

— Или пък не.

— Композицията още не е завършена. — Грейди побърза да събере нотните листове. — Защо си губите времето с мен? Нима наистина очаквате, че ще ви простя за всичко това и ще започна да ви помагам?

— Приблизително седемнадесет процента от несътрудничещите изобретатели си променят мнението по време на този престой. — Роботът повдигна парчето кварц и взе книгата от лавицата, за да я разгърне. — Повечето от тях работят с Omnia , за да научат повече за направените от нас открития. За да преценят по какъв начин самите те биха могли да се впишат в цялостната картина.

— Имаш предвид откритията, които вие сте заграбили наготово.

— Вие все още запазвате погрешно впечатление за нас. Всичко, което ние правим, цели да запази човешкия вид. Бедните и богатите. Силните и слабите. Да не позволи на човечеството да се самоизличи.

— Да, ако бях прекарал времето си в четене на цензурираната ви пропаганда, сигурно сам бих осъзнал това. Никога няма да ме убедите, че БКТ се интересува от добруването на човечеството. Вие по абсолютно никакъв начин не се отличавате от всички досегашни тирани, които историята е видяла.

— Ние сме част от правителството на Съединените американски щати. Нашата легитимност произтича от…

— Мене ли се опитваш да убедиш, или себе си?

— Опитвам се да намеря общ език с вас. Да ви помогна да разберете.

— Тогава защо не ми промиеш мозъка? Защо не ме накараш да си променя мнението? Вие умеете да правите и това, нали?

Последва известно мълчание.

— Това би ви увредило.

— Трудно ми е да повярвам, че подобна дреболия би ви спряла.

— Човешкият ум е най-сложният обект в познатата вселена. Иновацията изниква само доброволно, от проявата на свободната воля. Ние все още не разбираме процесите зад тази воля. Това прави хора като вас толкова редки, Джон.

— Но ти призна, че разработвате техники за контрол над ума.

— Технически това е възможно, да, но само в ограничена степен.

— Хубаво тогава. Това определено улеснява нещата. — Той сграбчи парчето кварц от бюрото. — Ето го моя отговор, за протокола.

И Грейди стовари парчето скала върху челото на робота, карайки хуманоида да залитне към кухненската маса.

— Джон, не правете това.

Грейди последва робота и продължи да му нанася удари. През цялото време машината размахваше ръце, за да запази равновесие. Горната част на механичната глава бе вдлъбната. Един панел отхвърча.