Даниел Суарес - Прилив

В помещението зазвуча един от Моцартовите концерти за пиано — втората част на Двадесети концерт в ре минор. Красивата музика го обгърна; Грейди усети как умът му просиява със сериозността на структурата. Красиви вълни цвят. Това възприятие приятно го отдалечи от настоящите му условия. След няколко секунди той почти можеше да си представи мислите на младия Волфганг по време на композирането. Самият Грейди не бе способен да създава музика, но можеше да разбере криещата се зад нея причина. Структурата на звука.

— Много добре.

Грейди отвори очи — макар да не осъзнаваше кога ти е затворил — и погледна към тавана, по който се разливаха вълни индигово, синьо и златисто.

— Моля, съсредоточи се върху музиката.

— Да се продъниш в ада дано.

Музиката продължаваше.

— Запознат ли си с глиалните клетки, Джон?

Той не беше.

— Върви на майната си.

— В продължение на десетилетия се е смятало, че невроните са главната движеща сила в човешкия мозък. Невроглиалните клетки превъзхождат невроните десетократно по брой, но за разлика от тях не реагират на електрически импулси. По тази причина се е смятало, че те са структурното лепило, което поддържа мозъка. „Глия “ е гръцката дума за лепило.

— Остави ме на мира!

Красивата музика все още се носеше, а Грейди се опитваше да не си я представя. Да се възпротиви.

Изкуственият интелект продължаваше да говори:

— Но когато изследвахме проби от мозъчната тъкан на Алберт Айнщайн, в тях не открихме повишено количество неврони. Наместо това установихме, че той е притежавал необичайно висока концентрация на глиални клетки.

Грейди се заслуша в музиката, неволно. Тя го милваше с богатите си цветове. С красотата на формата си.

— Това е особеност, която ти също притежаваш, Джон.

Грейди отвори очи. Това действително беше нещо ново за него.

— На практика глиалните клетки представляват мозък сами по себе си — мозък, основан не върху електрически сигнали, а химически. Аналогов компютър, който да съпътства дигиталните неврони.

Грейди не можеше да не си представи квантовите механични клетки сред мозъка си. Колкото и да не му се искаше да обръща внимание на чутото, думите започваха да го интригуват. До този момент той не бе чувал за тази химическа мрежа в човешкия мозък. Тогава той се отдръпна. Това беше лудост. Защо изобщо се вслушваше?

— Не ти вярвам.

— Съществуват няколко класа глиални клетки. Радиални, микро, шванови и олигодендроцити — всички те отговарят за функционирането, растежа и поддържането на невроните. Но когато ембрионният човешки мозък приключи с растежа си, радиалните клетки се превръщат в нов тип клетки — астроцити, наречени така заради звездовидната си форма. Техните нишки свързват стотици хиляди синапси. Освен това те се свързват и директно една с друга, за да оформят химически мрежи — мрежи, които също наблюдават невронната активност. В отговор на нервна стимулация астроцитите пораждат вълни от заредени калциеви атоми, което полага началото на верижна реакция, обхождаща клетките. Тази химична среда пренася съобщения в мозъка. Астроцитите притежават и способността да стимулират специфични неврони, като произвеждат глутамат, или да потискат дейността им, произвеждайки аденозин. Тези клетки изграждат деветдесет процента от човешката мозъчна активност. Те действат като аналогова мрежа, кодирайки информация в бавно надигащи се и спадащи калциеви вълни. Съществуват доказателства, че те са проява на съзнанието и са отговорни за проявите на творчество и въображение.

Заслушан в музиката, Грейди слушаше и думите на изкуствения интелект, макар и неволно.

— Кога е било открито това?

— Ти си изключително рядка проява, Джон. Никой небиологичен компютър не е имал способността да проявява интуиция на равнището на един Айнщайн или Тесла. Ти ни предоставяш рядък шанс да разберем същинската природа на творческата перцепция.

Грейди се изпълни с гняв.

— За да можете да я възпроизведете.

— Целта ни е да подобрим човешкия ум. В настоящия момент само най-мощните квантови суперкомпютри са способни да изпълняват масивно паралелни изчисления; изкуствените интелекти, основани на това изчисляване, могат да подобряват съществуващи данни, да откриват сходства и да увеличат обхвата на математиката. Но те не са способни на същинска иновация. Интуитивните интеграции, достъпни за човешкия ум, до този момент не са постижими за компютърния интелект. Но се смята, че наистина иновативни суперкомпютри могат да бъдат построени по биологичен начин, което би обогатило човешката възприятийност. Нужна ми е помощта ти, за да постигнем това.