Даниел Суарес - Прилив

— Да не очакваш от мен да повярвам, че отглеждаш паяци отвъд стените? Що за място е това?

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

— Не! Ти си играеш с ума ми! Това е илюзия!

Той затвори очи. Паяци бяха покрили цялото му тяло. Ужасът започваше да го вцепенява. И въпреки това Грейди отказваше да се надигне.

Неочаквано усещането изчезна. Той отвори очи — паяците ги нямаше. Не се виждаха никакви следи от присъствието им. И раните по тялото му бяха изчезнали: търсещите му длани доловиха единствено слой пот. Грейди се изправи задъхан, с разтуптяно сърце.

— За твоя собствена сигурност искам да легнеш върху масата.

Грейди започна да се смее — в началото тихо, сетне все по-гръмко.

— Това не е магия. Ти си обикновена машина. И си много прав, че човешкият мозък е могъща работа.

— Мозъкът ти притежава впечатляваща способност да отделя реалността от сензорна информация на ниско равнище, Джон. Предстои ми много да науча от теб.

— Аз пък няма да те науча на каквото и да било!

Пипала изникнаха от отвор, появил се в тавана. Те го сграбчиха жестоко около гърдите, краката и ръцете, повдигнаха го и със сила го стовариха върху масата. Лицева кост се пропука; болката проряза ума му. Пипалата го обърнаха по гръб и разпънаха крайниците му, при което разкъсаха мускул в лявата му ръка. Агонията бе пронизваща.

— За твоя собствена безопасност те съветвам да лягаш върху масата, когато получиш съответните инструкции. Физическото манипулиране на субекти е рискована операция.

От носа му се стичаше кръв. Грейди погледна към тавана и видя ново пипало да се спуска от отвора на останалите. То свършваше с кух отвор, който не обърна внимание на възклика му, а се стрелна надолу и се прикрепи в слота на пъпа му. Грейди изкрещя при чуждия допир, започнал да прочиства вътрешностите му и впоследствие да ги изпълва.

— Прочистването, хидрирането и храненето са необходими процеси, без които ти ще умреш. При никакви обстоятелства ти не бива да умираш.

След секунди процесът приключи; кухото пипало се прибра обратно. Останалите пипала захвърлиха Грейди на пода, където той се приземи тежко. Болката в ранената ръка и лицето го накара да припадне. Той се свести все така на земята, все още сред болка. Подът около него бе покрит с кръв.

Изкуственият интелект се обади почти веднага:

— Искам да си представиш нещо.

В отговор Грейди простена безнадеждно. Стонът му премина в беззвучно ридание, съпътствало загубата на всичките му надежди.

— Джон, искам да си представиш нещо…

Извитата стена на килията му се бе превърнала в голям екран, покрит със зърнести изображения — силуетът на някакъв човек. Цветни петна и звуци. Като абстрактно изкуство. Джон Грейди знаеше, че това е смътна визуализация на спомен, извлечен от ума му. Женски глас. Призрачният силует на майка му се отзоваваше в отговор на плача чу.

— Те не разбират. Да, ти си различен, но точно затова те обичам.

Ярките цветни сенки се движеха.

Компютърът каза:

— Този спомен ти носи утеха. Ти често си представяш него наместо спомена, който аз желая да прегледам.

Неясният образ върху стената се промени. Сега екранът показваше неясна, постоянно променяща се поредица от сенки. Тогава споменът за майка му започна да се появява отново.

— … точно затова те обичам.

Грейди стоеше коленичил, с почти изцяло сведена глава. Никакви видими емоции не личаха върху лицето му. Той бе изгубил близо десет килограма; следите от борбата с пипалата се проявяваха при всяко по-невнимателно вдишване. По шест от тях изникваха от тавана, за да го хранят, лекуват и да го потапят в принудителен делта сън в моментите, когато изкуственият интелект решеше, че умственото и физическото изтощение се е натрупало. А всички съзнателни мигове представляваха кошмар. Също като този.

— Защо се съпротивляваш на прогреса, Джон?

Грейди не каза нищо. Споменът продължаваше да се повтаря.

— Да, ти си различен. Точно затова те обичам.

— В даден момент аз винаги получавам информацията, от която се нуждая. А ти си причиняваш страдания.

Грейди облиза изпръхналите си устни (тъй като той вече не приемаше храна и вода, а получаваше всички необходими вещества директно, устните и гърлото му оставаха постоянно сухи). С отвикнал глас той промърмори:

— Начукай си го.

— Профилирането на умствените ти процеси протича по график. Ако ти беше сътрудничил, аз щях да се погрижа да имаш удобства и престоят ти да протича задоволително. Сега аз пак притежавам данните, от които се нуждая, а ти страдаш.