Даниел Суарес - Прилив

— Успокой мислите си.

Наместо това стреснатите очи на Грейди следяха напредъка на сивата змия, отправила се към лицето му. Тя нямаше глава, но в една трета от тялото личеше синьо човешко око. И то се взираше в него.

— Моля те, недей!

Пипалата се вкопчиха в него.

— Ти халюцинираш.

— Недей!

Змията се бе доближила съвсем. От това разстояние Грейди можеше да види, че тя е изградена от същия сив материал като самите пипала — с изключение на онова немигащо око в горната ѝ част и две стъбълца, напомнящи антенки. Тя спря близо до лицето му и се загледа. Окото промени цвета си: скоро то се превърна в зеленикаво, зеницата се разшири.

Грейди не се съмняваше, че тя ще го нарани. Той отново започна да се мята.

— Недей!

— Няма да те приспивам, за да намаля болката ти. Болката е наставник.

Предният край на змията докосна лицето на Грейди с пипалцата си. Той потръпна, но допирът им не се оказа болезнен.

Той отново погледна към змията и можа да види, че в действителност тя се отличава от обездвижващите го пипала. Тя имаше известно импровизирано излъчване. Личеше къде металните части са били слети със сивия материал около окото. Пред ужасения му поглед предната част на змията се размота в стотици отделни нишки — изглежда, самата тя представляваше намотка от изключително тънки жици. Горната част на тялото ѝ остана увито около пипалото, по което тя се бе спуснала от тавана. Там тя започна да се слива с него.

— Радвам се, че се успокои.

Дали изкуственият интелект не осъзнаваше присъствието на змията? Това някакъв номер ли беше? Грейди остана загледан в нея. Тя продължаваше да се слива със структурата на пипалото — като паразит. Преди тя да бъде изцяло погълната, човешкото око започна да се подава все по-далеч от тялото ѝ. Скоро стана ясно, че то е прикрепено към къс метален или керамичен ствол и обградено с метал. Змията продължаваше да се слива, а нишките, свързващи окото, изтъняваха. В един момент то се откачи от тялото ѝ и падна върху корема на Грейди.

Ученият възкликна и започна да се върти, докато окото не се търколи на пода.

— Какво не е наред, Джон?

Грейди не му обърна внимание, загледан в пипалото, сред което змията бе изчезнала. Неочаквано то започна да отслабва хватката си на крака му и го пусна.

— Господи.

— Сърдечният ти ритъм отново се ускори. Защо? За какво си мислиш?

Масивното пипало се изви нагоре и се обви близо до основата на съседа си. Грейди се взираше смаяно.

— Сякаш си изгубил връзка с реалността.

— Да… — тихо промълви той с напукани устни.

Не след дълго първото пипало бе придобило контрол: второто плавно отпусна хватката си от гърлото на Грейди. Двете пипала се насочиха към две от оставащите и се обвиха около тях по вече познатия им начин.

— Къде си, Джон?

Минути по-късно оставаха само две пипала — едното пристегнало десницата на Грейди, а другото вкопчено в пъпа му: то прочистваше раните на учения и го подхранваше. Не след дълго затворникът чу засмукващ звук; тръбоподобното пипало се повдигна към тавана заедно с последния си другар. И шестте пипала сега кръжаха над него. В един момент те се насочиха към единия край на стаята, където приеха познатата си форма, обвили невидим пленник.

— Ето те…

Бавно и болезнено, Грейди се облегна на лакът и се загледа в пипалата, заети да работят над нищото. В един момент той се надигна и спусна крака на пода. Остра болка прониза стомаха му. Някаква желатинова субстанция още покриваше порта му. Очевидно той бе успял да си нанесе значителни наранявания, но компютърът бе отстранил по-голямата част от щетите. Във всеки случай отсъстваха белези, които да му помогнат да прецени времето, изминало от последния злощастен разпит. Може би дни? Седмици?

Един нов поглед към пипалата му показа, че змията е започнала да се отделя от върха на едно от тях — като клонка. Изминаха минути напрегнато мълчание, преди тя да се отдели изцяло и да падне. Върху пода змията започна да се извива, безока, отправила се… без някаква конкретна цел. Известно време тя лъкатуши, преди да докосне стена.

Грейди я наблюдаваше напрегнато, за пръв път без страх, само с любопитство. Най-сетне тя изправи еднометровото си тяло близо до стената, като кобра. Ярки светлини припламнаха от пипалцата ѝ и прожектираха изображение върху извитата повърхност. Грейди смаяно се взря в очертанията му.

Когато съобщението достигна зрителната му кора, Грейди се оказа връхлетян от дълбоки чувства. И цветове. Прожектираното бе символ, който той добре познаваше от работата си с електроника.