Даниел Суарес - Прилив

Документацията бе предупредила Грейди, че той ще трябва да подхожда предпазливо към храносмилателната си система: все пак в продължение на месеци той бе приемал единствено готова за смилане храна. И въпреки това той прецени, че може да рискува да отпие малко вода. Той се загледа в струята, спускаща се върху ръцете му. Законите на хидродинамиката, които определяха повърхностното ѝ съпротивление и стичането ѝ, го заплениха. От толкова време той не бе виждал проявите им. Или проявите на други естествени закони. Умът му на синестет остана възторгнат.

Грейди доближи шепи до устата си. Глътките се плъзнаха по гърлото му като слънчева светлина. Той отново оживяваше.

Ученият наплиска лицето си и тихо въздъхна. Нямаше кърпи, с които да се подсуши, нямаше и дрехи. Но това не го притесняваше. Той се изправи; студената вода започна да се стича по врата му.

Той започна да обхожда килията си, замислен, оставящ мокри стъпки. За пръв път от много време насам кошмарните пипала не висяха над главата му. Стомахът го болеше, но въпреки това беше приятно да ходи свободно.

Тогава той се сблъска с тънка черна нишка, висяща от тавана в центъра на килията — точно на мястото, където бе стояло леглото му. В първия миг той си помисли, че това е паяк, увиснал на нишката си. Но при последвалия внимателен оглед Грейди можа да види, че коленцето в края му представлява някакъв конектор, неорганичен. И самата нишка бе неорганична. Ученият внимателно я огледа, преди да я докосне.

Материалът ѝ приличаше на онзи, изграждащ нишките, протягащи се до мозъка му. Поне така му се струваше. Не му изглеждаше добра идея да докосва главата си, за да потвърди.

Той леко подръпна нишката, но тя не помръдна. На всичкото отгоре изкуственото влакно започна да се врязва в ръката му. Грейди побърза да се отдръпне. Нямаше кръв, но кожата бе започнала да се разрязва.

Ученият отново погледна към тавана. Нишката бе достатъчно тънка, за да се изгуби от погледа. Какво представляваше тя?

Тази мистерия трябваше да почака. Макар че в момента Грейди се чувстваше добре, пирамидата на Маслоу още не беше изцяло задоволена. Рано или късно той щеше да се нуждае от храна. Трябваше да открие как да я получи, преди ситуацията да е станала критична.

Затова Грейди отново се зарови сред системните менюта на килията си. Той откри диаграма на целия си затвор и скоро осъзна, че килията му е само част от по-голяма отделена система за разпити. За това изкуственият интелект не бе излъгал. Килията му не изглеждаше да притежава директна връзка — вход или изход — с външния свят. Грейди бе изолиран като кораб в бутилка. Трудно му беше да определи по какъв начин мъчителите му бяха успели да го доведат тук: с изключение на петсантиметров отвор, мястото бе изцяло запечатано. Сред скали? Наноматериали? За това детайли не се споменаваха.

От диаграмата Грейди прецени, че Младши е използвал този отвор, за да се промъкне. Ученият се загледа в мястото, където тръбата излизаше извън рамките на диаграмата. Къде ли отвеждаше тя? Несъмнено трябваше да съществува някаква система, свързваща килиите — или поне свързваща ги към някаква инфраструктура. По някакъв начин Младши го беше открил. Изглежда, цялостното запечатване на индивидуалните килии представляваше предизвикателство дори за самото Бюро.

Във всеки случай една тръба с петсантиметров диаметър не можеше да му послужи за бягство.

Върху диаграмата Грейди забеляза малък термоядрен реактор, разположен във вторичното пространство на килията му — отвъд стената на неговия купол. Грейди прецени, че тръбата най-вероятно цели да поддържа атмосферното налягане за затворника. Или нещо от сорта. Трудно му беше да определи със сигурност. А системните конзоли не показваха никаква информация, която да му бъде от полза в намирането на местоположението на затвора.

За системата целият свят се изчерпваше с тази килия. Излизаше, че и за рамките на знанията си изкуственият интелект очевидно не беше излъгал. Но нали резултатите от разпита на Грейди трябваше да отиват някъде. Трябваше да съществува някаква връзка с външния свят.

С нова енергичност Грейди се зарови сред системите. Не след дълго той откри допълнителната поддържаща техника включително системите за синтезиране на храна и механизмите за формиране на материя. Това оборудване също се намираше в капсулата, но извън границите на килията. Според документацията хранителната система бе способна да произвежда „неумряло“ месо, имитация на яйца и почти всичко останало — за източник тя използваше органични молекули, синтезирани от други системи (и също така от преработени отпадъци).