Даниел Суарес - Прилив

— Не!

Грейди застина във въздуха четири етажа над масивния покрив на главната зала. Под него Греъм Хедрик се размаза върху каменната повърхност. Кръвта му започна да се оттича към близкия улук. Усещането за провал се стовари върху Грейди със същата сила.

Миг по-късно Алекса се спусна до него.

Поне тя бе оцеляла. Това му донесе известно облекчение.

Двамата се спогледаха ухилено.

— Третият закон на Нютон не цепи басма — отбеляза Грейди, загледан в останките на Хедрик.

Грейди и Алекса се спуснаха върху покрива на Фултъновата сграда посред бял ден, без да мислят за дискретност. Днес беше ден, в който сред небето потъваха небостъргачи. Грейди се приближи към вратата на стълбището.

— Как ще влезем?

Алекса хвърли кратък поглед към него.

— Ако трябва, ще разтворя сградата с голи ръце.

Тя се движеше с ловкостта на пантера, подминавайки Грейди. И забави ход при приближаването си — едновременно със спътника си. Двамата бяха забелязали, че вратата е оставена открехната, подпряна с тухла.

— Бъди внимателна.

Алекса блъсна вратата и се затича по стълбището. Грейди се стараеше да не изостава, само че не успяваше да следва примера ѝ и да преодолява по шест стъпала без гравис. Докато стигне подножието на стълбището, тя вече бе изчезнала отвъд следващата врата.

— По дяволите, Алекса…

Грейди се втурна да я догони.

— Къде си се скрил, Котън? — изрева жената.

Грейди огледа залата, но не видя никакво движение. Той последва Алекса към работилницата, където жужаха мотори.

Веднага личеше, че Котън си е отишъл. По-голямата част от оборудването липсваше — стелажите бяха празни; лазерните резачки и механичните ръце липсваха. Стъпките на двамата посетители отекваха сред празнотата.

Но една от работните маси все още стоеше осветена от светлината на холоекрани. Над нея работеха механични ръце, очевидно заети над някаква биологична дейност. Екраните показваха делене на клетки.

Сред тези монитори изникна нов образ: лицето на Котън, който се усмихна оправдателно.

— Здравейте, приятели. Аз съм само запис, но пак мога да преценя, че сте разгневени. — Холограмата повдигна ръце. — Смятате, че съм постъпил пресилено да запратя негодниците с все базата им в небето. Но щом сте тук… — Той сви рамене. — Значи сте оцелели.

Грейди стоеше със скръстени ръце. Страшно му се искаше да преобърне масата.

— Вероятно се чудите за предназначението на това оборудване. Става дума за малко странично хоби. Персонализираните вируси ще бъдат следващият писък на модата, помнете ми думите. ДНК е в състояние да съхранява множество информация. Но вие и двамата знаете това.

Грейди и Алекса се вгледаха по-внимателно в екрана, изобразяващ клетъчно делене. А образът на Котън продължи:

— Сега ми обещайте да не се разгневявате. Спомняте ли си онази ваксина, която си направихме? Това не беше точно ваксина против невротоксин, а ДНК вирус.

— Майната ти, Котън! — Алекса се втренчи в екрана.

Грейди се обърна към нея.

— Значи той все пак ще убие и нас.

— Не се паникьосвайте. ДНК вирусите притежават една интересна особеност: те оставят генетичния си код. Около осем процента от човешкия геном се състои от вмъкната от вируси ДНК. Аз реших да оставя и своя белег сред човечеството.

Грейди бе започнал да оглежда диаграмите върху околните екрани. Някои от показанията бяха текстови низове, които той си спомняше от прожекционния апарат на Арчи.

Алекса кимаше на себе си:

— Гуанин, тимин, цитозин, аденин…

— Има голям шанс вие да предадете този вирус на хората, с които влезете в контакт. Той ще се разпространи из тялото ви. Ще измени вашето ДНК.

— Какво е направил той? — каза Грейди.

— Не беше достатъчно просто да унищожа БКТ. Моята цел беше да изнеса иновациите им от черната им кула. И ми хрумна следното: какъв по-добър начин да се убедя, че никой няма да заграби тези открития, от това да ги вложа в собственото ни ДНК?

Няколко екрана започнаха да показват анимирани технически спецификации на термоядрен синтез, гравитационни огледала и молекулярни диаграми на лекове.

— Тази информация може да бъде разчетена от всеки, дори и след десетки хиляди години. Може да се каже, че това е първият вирус за интелектуална собственост.

Анимациите започнаха да показват превръщането на ДНК в информация. По всичко изглеждаше, че това са всичките знания на БКТ.