Даниел Суарес - Прилив

Той удари по перилото с ножа.

— Да изтрия… единствения си провал.

— Човек с тъй високи изисквания, че собствените му клонинги го разочароват.

Слюнките около устата на Морисън започваха да замръзват. Очите му се затваряха.

— Човек трябва да има стандарти.

— Да разбирам ли, че няма да дойдеш с мен?

Той повдигна парчето, но не можа да каже нищо.

Алекса погледна към визьора. Девет километра. Неочаквано тя осъзна целта на Котън.

— Предстои ти да се сблъскаш с Кратос. Осъзнаваш ли това? Натам е насочена постройката. Котън възнамерява да разруши сателита със самото Бюро.

Морисън се изсмя.

— Естествено, Котън…

— Сбогом, Морисън.

Той замаяно поздрави с въоръжената си ръка.

Алекса скочи, възнамерявайки да се отдалечи колкото се може повече. Излишно усилие, защото вятърът веднага я тласна надолу, далеч от изкуственото гравитационно поле, обратно сред лъчите на утринното слънце. Студенината обгаряше.

Тя погледна нагоре. Черната кула продължаваше да се издига сред небето и да ръси отломки, които я следваха. Стените ѝ пораждаха мътен отблясък.

Грейди изменяше ъгъла на спускането си, за да следва непредсказуемата траектория на черната машина. Гравитационната кола приличаше на птица, към която са приковали тежест. Очевидно фундаментът излизаше извън границите на поражданото поле и повличаше машината надолу. Не точно като воденичен камък около шията, но пак неумолимо.

Ученият се намираше на половин километър зад машината. От това разстояние той можеше да види как Хедрик трескаво се бори да овладее спускането на колата.

Те се намираха само на шестстотин метра над града. За момент Грейди се обърна към кулата. Тя продължаваше да се смалява в небето; навсякъде се сипеха парчета. Бе настъпило Възнесението, макар и ограничено само до Детройт. Сякаш този град не бе страдал достатъчно.

Грейди не бе сигурен дали да вини Хедрик, или себе си. Колцина ли бяха погинали? Двадесететажна постройка се накланяше, за да изчезне в ямата, зинала на мястото на изтръгнатата кула. Речните води все още се изливаха вътре, сред дим, пушек и пара.

С подновен гняв той се обърна към директора. Вече можеше да види накъде се е насочил Хедрик. Двамата се бяха спуснали на юг; в тази част на града високите постройки бяха рядкост. Тук се срещаха малки фабрики и пръснати домове. При спускането си Грейди забеляза само една едра структура сред околната развала — масивна двадесететажна постройка. Тя се намираше близо до железопътна линия, която отвеждаше към разпределителна гара.

Имаше логика. Хедрик се насочваше към най-близката висока постройка, за да може да приземи машината си и спокойно да я отдели от поставката.

От разстояние триста метра той наблюдаваше как гравитационната кола се спуска към покрива на масивната постройка. Приземяването ѝ не бе особено гладко — тя вдигна облак прах и късове. Ученият побърза да се насочи с максимална скорост.

Това беше най-голямата изоставена постройка, която Грейди бе виждал до този момент. Очевидно това представляваше железопътна станция. Всички от стотиците ѝ прозорци бяха счупени. Но това не отнемаше от качествата ѝ — тя притежаваше достойна архитектура. За Грейди бе трудно да повярва, че подобно място е било изоставено.

Сградата бе обградена с бодлива тел. Тя имаше огромни прозорци и колони. На места я грозяха графити.

Грейди продължаваше да се спуска към машината. Тя се бе врязала отчасти в покрива, но вратата ѝ бе отворена. Недалеч Грейди търчеше към отворената врата на стълбище. За отвращение на учения Хедрик погледна назад, веднага забеляза преследвача си и се затича с цялата си бързина.

Изглежда, директорът не разполагаше с още оръжия, но вече знаеше, че е преследван. Грейди се приземи близо до стълбището. Покривът простена под близостта му: ученият осъзна, че занемарената постройка не е в състояние да удържи необичайната гравитация. Видно беше, че тя изпитва достатъчно затруднения и със стандартното притегляне.

Той изключи захранването на грависа си и се втурна по стълбището. Под краката му хрущяха боклуци и късове отронена мазилка. От следващия етаж Грейди можа да види, че голяма част от вътрешните стени липсват. Гора от колони се простираше в двете посоки; покриваха ги вандалски надписи. Тукашните прозорци притежаваха арки и откриваха гледка към реката и езерата отвъд.

От далечината долиташе вой на сливащи се сирени. Дори сигналът за въздушна тревога се бе присъединил към тях.