Даниел Суарес - Прилив

Грейди спря и напрегна слух, а подир това се приведе отвъд перилата на стълбището. Той видя силует да притичва на долния етаж, затова веднага се насочи надолу. По средата на следващата отсечка от стълбището ученият задейства грависа, за да се сдобие с допълнителна бързина. Това му действие бе съпроводено от отвратително пропукване. На площадката Грейди преустанови захранването и се метна встрани. Голям бетонов къс рухна на мястото, на което той бе стоял само преди миг.

Той си пое дълбок дъх. Да, определено не беше разумно да се заиграва с гравитацията тук.

Ученият се отправи в посоката на силуета. За щастие, и този етаж имаше малко стени. Грейди се отправи към отсрещния край на залата, където с удовлетворение откри, че тамошната врата на стълбището е обградена с по-нови сгурбетонови блокчета. Не се виждаше друг изход. И той знаеше, че Хедрик не разполага с гравис.

Или с оръжие. Поне така изглеждаше.

Грейди напредваше предпазливо, като не спираше да се оглежда. Сега той се бе насочил към прозорците. Отвъд тях имаше широк перваз. При поредния си оглед той осъзна, че дебелите колони при прозорците предоставят най-добрата възможност за промъкване. Затова ученият внимателно се насочи към тях, като спря в сенките за момент, преди да надникне.

На три метра от него стоеше Хедрик. Костюмът на директора бе изцапан и разкъсан. Няколко от разкъсите бяха засегнали не само плата, а и кожата му: кръв попиваше в плата.

Макар и вкопчен за стената, директорът повдигна ръка към Грейди.

— Осъзнаваш ли какво стори, Джон? — Греъм Хедрик посочи към небето.

Грейди повдигна очи. Главният щаб на Бюрото все още се издигаше, като напускащ атмосферата извънземен кораб.

— Ти разруши най-голямото хранилище на знание от Александрийската библиотека насам. Ти обрече човечеството да остава десетилетия назад от… един руски изкуствен интелект и един азиатски урод, който от прекомерна памет не може да мисли.

— Зная, че имате и други центрове, Хедрик. Като например изолационния комплекс. Трябва да зная къде се намира той.

— Така ли?

— И освен това зная, че имате копия на тези технологии. На плановете, необходими за изработването им.

— Няма резервни копия, идиоте. Не можехме да си позволим да ги съхраняваме извън главната квартира, защото съществуваше опасност азиатският или руският клон да ни ограби. Лекарството против рак, безсмъртието, гравитационното огледало — всички тези ключови технологии изчезнаха заедно с центъра. Сега осъзнаваш ли какво си направил?

За момент Грейди потръпна вътрешно, но после кимна.

— Можем да ги възстановим. Особено ако разполагаме с откривателите им — а те се намират в затвора ви.

Хедрик стисна зъби и погледна към занемарената сграда.

— Ето какво става, когато не подхождаме с отговорност, Джон. — Той посочи към руините. — Мичиганска централна гара, убита от автомобила. Излишна. Целият град е на практика руина.

Грейди пристъпи на перваза.

— Ти идваш с мен.

— Не се приближавай. — Хедрик нервно погледна към земята. — Аз съм единственият, който знае къде се намира изолационният комплекс.

— И трябва да ми кажеш. — Грейди започна да се приближава.

— Говоря сериозно. Ще скоча.

Хедрик бе започнал да трепери. Капчица пот бе изникнала върху носа му.

— Не мисля, че ще го сториш. А дори и да се престрашиш, аз просто ще те последвам с грависа и ще те спра. — Грейди посегна да го хване за ръкава. — Просто ела с мен.

Но тогава Хедрик повдигна ръката, оставала скрита зад ъгъла. Тази ръка стискаше парче арматура с къс бетон в единия край. Директорът замахна с изненадваща ловкост и бързина. Едва тогава Грейди осъзна, че Хедрик също трябва да е обогатен на генетично ниво.

Ученият се наклони встрани. Парчето бетон го блъсна по бузата. Тласъкът накара Грейди да залитне назад. Той успя да се хване за рамката на прозореца и се извъртя да види как Хедрик се олюлява на перваза, размахал ръце.

Изглежда, устремът го бе накарал да изгуби равновесие.

— Джон!

И Хедрик изчезна отвъд ръба, политайки към земята, която го чакаше двадесет етажа по-надолу.

Грейди скочи подире му, стоварвайки юмрук върху бутона за задействане на грависа. Той се хвърли след падащия като гмурец, на шест метра след директора, чиито писъци заглъхнаха. С ужасено лице Хедрик протягаше ръце към Грейди. Но Грейди не можеше да преодолее разстоянието. И в един момент ученият трябваше да пренасочи посоката на падането си. Неохотно. Хедрик отново започна да крещи. И да се отдалечава.