Даниел Суарес - Прилив

Само след секунди цялата постройка се разтърси. Предметите върху бюрото на Хедрик подскочиха. Картините паднаха; шкафовете с антики се наклониха, някои се строшиха. Войниците, Морисън и Хедрик изгубиха равновесие. Само Алекса и Грейди останаха на крака, защото обездвижващият софтуер успя да коригира стойките им.

Алармени звънци отново изпълниха сградата.

Хедрик се изправи пребледнял, вкопчен за ръба на бюрото си.

— Господи…

— На чак толкова официално обръщение не държа.

— Как си успял да придобиеш контрол над Кратос?

— Нима конкретният начин е от значение? От значение е единствено резултатът. И фактът, че съм насочил гравитационен лъч към гърлото ти, който може да ти изтръгне вътрешностите във всеки един момент. Затова те съветвам да бъдеш по-учтив към сътрудниците ми.

Хедрик погледна към Морисън.

— Как така е успял да получи достъп до връзката? Нали каза, че сте достигнали лабораторията навреме.

— Морисън не е известен с ума си, Греъм.

Директорът бе придобил паникьосан вид.

— Какво искаш? Мога да ти осигуря всичко, което пожелаеш. Мога…

— За начало искам да освободиш господин Грейди и Алекса.

Хедрик се вторачи в нея.

— Очаквам повече ентусиазъм, Греъм. Не ме принуждавай да те ентусиазирам ръчно.

За момент сградата отново се разтърси. Залитащият за втори път директор трескаво се обърна към Морисън.

— Освободи ги!

Лицевите мускули на ветерана загатваха, че той се опитва да стрие зъбите си на прах. Той извика холограмата на меню и докосна няколко бутона.

Със звуково потвърждение кортикоспиналните нашийници се отключиха и паднаха на пода. Алекса и Грейди не успяха да се задържат на крака. За няколко секунди двамата останаха да лежат неподвижно.

Грейди изви очи към образа.

— Не съм си помислял, че някога ще се радвам да те видя, Котън.

— Върни им оборудването, Греъм.

Морисън отвратено сведе глава.

— Няма да моля втори път.

Алекса се приближи до бюрото и си взе позитронния пистолет, вперила изпепеляващ поглед в Хедрик. Директорът бе започнал да трепери.

— Алекса, ти не разбираш света.

— Мисля, че се уча страшно бързо. — С необичайна скорост тя се извъртя и стовари юмрука си в брадичката му. Греъм Хедрик отхвърча над бюрото си, събаряйки малкото останали върху плота предмети.

Котъновият смях изпълни кабинета.

— Господи, това е страхотно. Радвам се, че записвам. Тази холограма ще си я пазя вечно.

Хедрик правеше опит да се изправи. Кръв се стичаше от носа и разцепените му устни.

— Просто правех онова, което мислех, че е най-правилно!

Грейди си взе грависа и шлема от двама от пазачите. Всички те нервно гледаха образа на Котън.

— Вие излезте. — Котън махна с ръка към тях. — Вън! Махайте се от кабинета. Предстои ни да проведем личен разговор.

Клонингите погледнаха към Морисън.

— Не гледайте към него. Той вече не е начело. Вървете!

Войниците отстъпиха към вратата. В отсъствието на Варуна те трябваше да задействат отварянето ръчно и пак по същия начин да затворят след себе си.

Алекса се приближи до Морисън и освободи ръкавиците му, които съдържаха оръжейни системи. През цялото време двамата се гледаха остро.

— Хайде, направи нещо глупаво.

Ветеранът бавно си пое дъх, но не стори и не каза нищо.

Тя откачи оръжията от колана му.

— Свали цялата броня.

Морисън въздъхна отвратено и задейства командата. Оставашите елементи от бронята започнаха да падат от ръцете и краката му. Алекса срита парчетата надалеч.

— И без това ми стягаше — отбеляза той.

Хедрик притискаше носна кърпичка към окървавения си нос и седна зад бюрото.

— Какво искаш от нас, Котън? Известно ти е, че нямахме избор.

— Всеки от нас има избор, Греъм. Просто някои избират по глупав начин.

Грейди погледна към Котън.

— Повикай помощ, Котън. Свържи се с властите, нека да сложим край на всичко това. Трябва да открия къде се намира затворът, за да спася приятелите си.

Хедрик кимна:

— Ти печелиш, Котън. Ние сме твои пленници.

Морисън го изгледа остро.

— Да не си се побъркал?

— Ти може и да не си забелязал, Морисън, но ние изгубихме.

— Ти може и да си се предал, но аз няма да отстъпя толкова лесно.

Хедрик повдигна свободната си ръка.

— Аз търпях достатъчно. — Той погледна към Грейди. — Нека вашето жалко подобие на правителство да се оправя. Повярвай ми, много скоро те ще се появят с молби за помощ.