Даниел Суарес - Прилив

— Алекса, господин Грейди, боя се, че времето ни изтече.

Зад тях диамантоидните врати се изместиха встрани. Десетки бронирани войници, насочили гравитационни прожектори и оръжия, нахлуха вътре. От страничните входове се изляха още клонинги.

Грейди и Алекса се оказаха обградени от гравитационно поле, издигнало ги на няколко метра от земята. Двамата останаха във въздуха, безпомощни.

Алекса направи опит да се извие и да насочи позитронния си пистолет. Множество лазерни точки изникнаха върху тялото ѝ.

— Не стреляйте! — извика Грейди. — Ако не я застреляте, ще сътруднича! Не стреляйте! — Той се обърна към нея. — Пусни оръжието, Алекса. Моля те. Няма смисъл.

Тя погледна към него и към бронираните войници, изпълващи лабораторията, преди да хвърли оръжието. Един от охранителите го улови във въздуха.

— Разполагаме с оръжието ѝ, сър.

Почти петдесетима войници бяха изпълнили лабораторията. Черните овални шлемове се бяха вторачили в пленниците. Един от войниците си проправи път и отвори визьора си.

Белязаното лице на Морисън се мръщеше към Алекса.

— Удивен съм, че си успял да проникнеш толкова дълбоко. Но не се безпокой, ще открием предателите, които са ти помагали. — Той посочи към изхода. — Вземете им екипировката, сложете им нашийници и ги отведете при директора. Дузина от вас да останат да охраняват Алекса. Тя е особено опасна в затворени пространства.

Алкот наблюдаваше как пазачите изтеглят Алекса и Грейди с гравитационните лъчи. А Морисън взе квантовия предавател, който все още стоеше върху конзолата.

— Вие ме излъгахте за изолационния комплекс, господин Морисън.

Ветеранът презрително изгледа Алкот.

— Не зная кого се опитваш да заблудиш, професоре. Ти повярва на онова, което ти искаше да вярваш. — И Морисън понечи да му обърне гръб.

— Господин Морисън.

Военният отново го погледна.

— Държите един от истинските кристали. Те успяха да вложат своя предавател.

Морисън се навъси.

— Глупости.

— Те ме принудиха да го направя. Не ми оставиха избор.

Кулкарни се отдръпна от него.

— Искаш да кажеш, че някой извън базата може да поеме контрол над Кратос? — Морисън го изгледа остро, преди да погледне към тавана. — Варуна, истината ли казва професор Алкот?

Последва пауза.

— Да, господин Морисън. Професор Алкот е откровен.

Алкот кимна към тавана и погледна към Грейди и Алекса. Двамата биваха изкарвани отвъд вратите.

Морисън блъсна Алкот към диамантите.

— По дяволите, трябваше да ми кажеш това веднага. — Той посочи към панела. — Извади го веднага! По-живо!

Алкот се приведе към панела и приближи ръката си до скенера. Първото гнездо се отвори; професорът извади инсталирания вътре диамант.

Морисън му направи знак да се отдръпне.

Алкот го стори, загледан в кристала, който Морисън стискаше. Военният намести новия кристал и отново запечата гнездото. Подир това той стисна юмрук и повдигна ръка, протегнал пръст към Алкот. Върхът на бронирания пръст започна да сияе с ярка белезникава светлина.

— Знаеш ли, Алкот, след като разполагаме с Грейди, вече нямаме основание да търпим бавния ти напредък и неразумните ти преценки.

Алкот кимна и се обърна към Грейди, който изчезваше сред коридора, обграден от войници.

— И аз мисля така.

Последва звук от разкъсване; огнена вълна започна да обгръща Алкот. Но той не изпищя. Наместо това той кимна към Грейди, докато се разпадаше на прах.

Джон Грейди и Алекса гостуваха в разкошния офис на Греъм Хедрик. Огромните прозорци на кабинета показваха нощен Париж, дърветата на булевард „Шанз-Елизе“.

И двамата пленници стояха неподвижно, парализирани от кортикоспинални нашийници, превърнали ги в обикновени живи глави, изправени пред директора, Морисън и дузина войници. Грейди се чувстваше съкрушен от осъзнаването, че бягството е невъзможно. Той дори не разполагаше с тяло, с което да направи опит за бягство.

Хедрик бе седнал на крайчеца на бюрото си и разглеждаше позитронния пистолет на Алекса. Той повдигна очи към нея и тъжно поклати глава.

— Как можа да ме предадеш по такъв начин?

Сините ѝ очи споделяха безучастността на тялото, застанало неестествено изправено.

— Сътрудничим си от десетилетия. Аз рискувах всичко, за да те защитя. — Хедрик отново погледна към пистолета. — Това беше символ на моето доверие към теб. Едно от малкото оръжия, които наистина биха могли да ни засегнат — или, в правилните ръце, да ни защитят.