Даниел Суарес - Прилив

— Дълга история, за която не разполагам с времето да разказвам. А ти не се унасяй! — Тя отново му удари шамар.

Грейди изохка.

— Буден съм!

Тя отвори багажния отсек на капсулата и очаквано откри грависа и шлема.

— Екипирай се в движение. Компютрите ще са забелязали, че тези шестимата са извън строя. Подкрепленията не бива да ни заварят тук.

Ученият кимна.

— Разбрах. Каква част от плана проработи до този момент?

— Достатъчна. Трябва да се доберем до лабораторията за гравитационно проучване.

— Ами охраната?

— Или няма да имаме проблем, или ще се окаже невъзможно. Но няма как да узнаем, ако си бъбрим тук. — Тя задейства грависа си и се понесе по коридора. В края на осветения проход се издигаше запечатана метална врата. В нея бе изгравирано числото шестнадесет; обграждаха я два контролни панела.

Алекса спря пред вратата. Миг по-късно Грейди се изравни с нея и също изключи грависа си.

Тя гледаше към преградата.

— Отвори вратата, Варуна.

— Насам вече са се насочили охранители, Алекса. Не мога да възстановя предишните ти привилегии, но мога да разменя биометричния ти профил с профила на неотдавна починалия екипен ръководител…

Вратата тежко започна да се измества встрани.

— Подмяната ще бъде открита скоро, но би трябвало да ти предостави известно време.

— Благодаря ти, Варуна.

Алекса се затича сред бял коридор, обграден от стаи с брони и униформи. Наблизо имаше охранителен пост, празен. Виеха аларми; проблясваха аварийни светлини.

— Къде са всички?

— Преди няколко минути задействах радиационна тревога за този отсек.

Масивната врата зад тях отново се затваряше.

Грейди хвърли разтревожен поглед към Алекса.

— Надявам се, че можеш да се довериш на това нещо.

— Нямаме избор. — Алекса прибра пистолета си и отпусна ръка върху скенер близо до охранителната станция. Това отключи една от поставките с психотронни оръжия. Жената грабна две и подхвърли едното на Грейди. — Знаеш ли как се използва?

Той разглеждаше подаденото му оръжие, за да определи от коя страна се намира дръжката.

— Изпитвал съм действието им върху себе си, това брои ли се?

Алекса намести оръжието в ръката му и го включи.

— Насочваш точката към главата на противника, за да го приспиш. Стига да не носи шлем.

Гласът на Варуна ги прекъсна.

— Най-прекият път от вашето местоположение до лабораторията за гравитационни проучвания минава през асансьорна шахта единадесет. За начало тръгнете право напред. Аз ще ви насочвам. За съжаление, по пътя ще трябва да се опитвам и да ви убия.

Ученият отново се навъси към Алекса.

— Нали компютърът уж ни помагаше?

— По-късно ще ти обясня. Сега върви…

Тя го сграбчи за ръката и се затича по коридора, стиснала оръжие.

Известно време Варуна им посочваше кои от пустите проходи да изберат, преди да обяви:

— Пред вас има вградена в тавана лазерна установка. Тя е способна да произвежда петнадесет хиляди фатални инфрачервени пулсации в секунда. За човешко същество е физически невъзможно да се промъкне край нея или да изпревари изстрела ѝ.

Грейди сграбчи Алекса за рамото:

— Защо изобщо слушаме тази глупост?

— Тя трябва да се опитва да ни убие, за да не я изключат. Налага ѝ се да изпълнява множество противоречащи си действия, за да не задейства защитите срещу сингулярност.

— Ефективността на подобна оръжейна система би била сериозно засегната от дима на въглеродни нишки. Лабораторията срещу вас съдържа запаси от въглеродни микронишки.

— Благодаря ти, Варуна. — Алекса се отправи към ъгъла и отново изтегли позитронния си пистолет. Двата процента оставащ заряд позволяваха изстрели само от най-ниска интензивност.

Грейди посочи с очи към оръжието:

— Имаш ли представа колко безумно е от страна на БКТ да създава подобно устройство? За да експлодира, едно ядрено оръжие се нуждае от сложна верижна реакция. А за антиматерията е достатъчен единствено контакт с материя и… — Той драматично размаха ръце. — БУМ!

— Благодаря ти за лекцията, Джон. — Тя затвори шлема му. — Ще бъде шумно. Прикрий се, затули си ушите и отвори уста, за да предотвратиш свръхналягане.

Грейди изпълни заръката ѝ. Алекса насочи пистолета по диагонал към стената на четири метра от тях. Едно докосване до спусъка запрати трилионна част от грама антиматерия към бялата полимерна стена. Експлозията се равняваше на десет килограма динамит. Алекса отхвърча назад, край Грейди.