Даниел Суарес - Прилив

След секунди той вече ѝ помагаше да се изправи.

— Обвинението се оттегля.

Гъст черен дим бе започнал да изпълва коридора; бе се задействала противопожарна система.

— Това достатъчно ли е, Варуна?

— За съжаление, не съм способна да ви убия с лазерната си установка.

Алекса отново поведе Грейди след себе си. Опасния участък с дима двамата преминаха слепешком, ориентиращи се по стените. Отвъд ги чакаха редица асансьори. Над вратите на всички тях блестяха червени аварийни светлини. Но една от вратите се разтвори, разкривайки шахта.

— Трябва да се спуснете четиридесет и шест етажа до ниво Б-94. Асансьорът е заключен.

Алекса се приведе, за да надникне в шахтата. Проходът изглеждаше безопасен; аварийните светлини разкриваха редица етажи, които се губеха в далечината.

Тя кимна към Грейди и задейства грависа си в положение на равновесие.

— Да вървим. Постарай се да стоиш колкото се може по-близо до мен.

Ученият вече бе задействал собственото си поле.

— Колко точно е голямо това място?

— Никой не знае.

И двамата пропаднаха в шахтата с приблизително половин скорост. Грейди се огледа.

— Защо няма кабели?

— Асансьорите бяха сред първите практически приложения на твоето откритие.

Отне им по-малко от минута да достигнат нужното ниво. Обозначените му врати стояха запечатани.

Гласът на Варуна оповести:

— Отвъд тези врати се намира входът към лабораторията за гравитационни проучвания. Увеличих нивото на достъп на предводителя, за да ти предоставя достъп, Алекса. Имай предвид, охранителният персонал се приближава бързо към вас.

Асансьорните врати се отвориха и Алекса премина през тях, следвана от Грейди. Тя реши да не изключва грависа си. Гравитационното ѝ излъчване откъртваше плочки.

Първите диамантоидни прозрачни охранителни врати бяха украсени с логото на Кратос — мълния, спускаща се от звездите. Преградите се отместиха безшумно.

Алекса се огледа към шестте лазерни установки, вградени в стените и тавана.

— Варуна, защо тези охранителни системи не стрелят по нас?

— Става все по-трудно да прикривам намесата си, Алекса. Изключих тези установки директно. Трябва да бързаш. Вече няма време за тайнственост.

— Не е трябвало да правиш това! Какво ще стане с теб сега?

— Не се проваляй, Алекса.

Двамата преминаха през други врати. Мястото изглеждаше пусто. И тук звучеше тревога — максимална степен. В такова положение отделните секции би трябвало да останат изолирани една от друга. За да преодолее това ограничение, Варуна трябваше да предостави извънредни кодове за достъп. И ако Алекса се провалеше, нямаше никакво съмнение що за съдба ще сполети изкуствения интелект.

Те бяха достигнали зала с прозрачни стени, оградили празна контролна стая. Нейните холоекрани показваха Земята. Само двама учени с лабораторни престилки стояха там.

Логото на проекта красеше пода пред вратата — по-масивна; нейните масивни прегради се отвориха с тихо съскане. Мястото бе обширно, но гравитационното придвижване бързо поглъщаше разстоянията. И беше безшумно.

Звукът от вратата накара учените да се обърнат. Грейди и Алекса се приземиха; тя изкрещя:

— Нужен ми е незабавен достъп до квантовите връзки на Кратос.

Грейди бе изключил своя гравис пипнешком, защото бе прекалено зает да се взира в единия от двамата учени. Лабораторният служител също се бе втренчил в него, сепнат. След няколко мига Грейди разбра защо лицето на служителя му се струва познато, макар и необичайно младо.

Това беше Бъртранд Алкот, старият му ментор — макар и вече да не беше толкова стар.

— Бърт? Това наистина ли си ти, Бърт?

— Джон. Не мога да повярвам.

— Бърт. — Грейди бе обхванат от прилив на чувства.

Алкот не изглеждаше на повече от четиридесет. Главата му бе покрита с гъста коса, тепърва започнала да почернява край слепоочията. Той имаше достолепен и оживен вид. От бастуна му нямаше и следа.

Той енергично пристъпи напред, за да прегърне силно Грейди:

— Бога ми, не мога да повярвам.

Грейди не отвърна на прегръдката му.

— Аз те мислех за мъртъв! — Той огледа масивния лабораторен комплекс. Различни прототипи на гравитационното огледало ги обкръжаваха. — А ти работиш за БКТ.

Алкот се отдръпна и придоби мрачен вид. Младото му лице все още бе смущаващо.

— Ти не разбираш, Джон…

— Мисля, че разбирам. Мисля, че разбирам напълно. Ти си приел предложението им. Помогнал си им да построят Кратос.