Даниел Суарес - Прилив

— Къде е тя сега?

— Настоящото ѝ местоположение не е известно. Несъмнено тя е направила пробива, за да проникне в границите на комплекса. Задействах всички налични охранителни роботи, за да я спра.

— Покажи холограма! — кресна Морисън.

— Позитронният взрив е унищожил слоя наблюдателна прах, господин Морисън. Ще мога да ви предоставя картина в момента, когато Алекса навлезе в зона с налично наблюдение.

Ветеранът въздъхна раздразнено и се отправи към пробива.

— Тя да се надява аз да не я намеря пръв.

Алекса падаше сред небето. Части от града под нея горяха. Тъмната кула на БКТ бе обгърната с облак и осветена от пламъците. Постройката приличаше на заплашителен обсидианов вулкан насред центъра.

Гласът на Ричард Котън изкрещя в ухото ѝ:

— Нима нервите ти не издържаха тъй скоро, мила? Нямаше как да не забележа, че ти на практика се оттегляш от сцената.

— Кротувай, Котън. Имам план.

— План? Бъди така добра да ме посветиш в него, защото от моята позиция действията ти ми приличат на чисто бягство.

— Аз не пробих стената, за да проникна в комплекса, а за да се срещна с моя човек. Сега млъкни и ме остави да се оправя.

— За да мога да ти помагам, трябва да съм запознат със замисъла.

— Това не е сигурно. Ще се свържа с теб, когато приключа онова, което трябва да свърша. Не ме безпокой преди това.

От нощното небе тя се спусна в скромно населения Кетеринг. Това предградие се намираше само на два километра и половина от центъра, но в последните десетилетия бе започнало да се връща обратно сред природата. Виждаха се тревясали празни участъци; изоставени домове и магазини бавно гниеха, някои опожарени. Някои семейства бяха останали и героично се опитваха да съживят квартала. Половината от който бе сринат в опит за спиране на разпада.

Алекса се огледа внимателно, преди да се спусне. Беше пусто; единствените звуци идваха от щурците и далечен кучешки лай. Улиците и прилежащите им тротоари все още стояха, но къщи нямаше. Тя си спомняше, че само преди десетилетия това място бе много по-населено. Но дори и по онова време то бе загивало заради изчезването на традиционното препитание. Реално погледнато, тази част на града никога не бе процъфтявала.

Малцина от местните си спомняха (или изобщо се интересуваха покрай затруднения живот), че град Детройт бе започнал да изгражда метро през двадесетте години на миналия век. Три главни тунела бяха се протегнали в протежение на две мили — един под „Мичиган Авеню“, един под „Удуърд“ и един под „Грейтиът Авеню“ — през Кетеринг. Трите тунела се събираха в центъра на града.

Но разцъфтяването на автомобилната индустрия бе довело до изоставяне на този проект за градски транспорт. Наместо това Детройт се бе превърнал в Моторния град — световен център на автомобила. Тунелите под града били запечатани и в общи линии забравени.

Но не изцяло забравени.

Бюрото за контрол над технологиите бе започнало да използва тези проходи още през седемдесетте. Тези недовършени тунели предоставяха незабелязан достъп от и до подземния комплекс на БКТ. Освен това въпросните проходи бяха свързани с поддържащите тунели на града, което означаваше още повече места за достъп. Служителите на Бюрото бяха наблюдавали градския архитектурен комитет зорко, за да се убедят, че удобната тунелна мрежа няма да бъде докосвана — малко вероятно, тъй като колеги на същите тези служители се бяха погрижили да отстранят от архивите доказателствата за съществуването на тези подземия. Тунелите се намираха достатъчно дълбоко, за да не бъдат засягани от повечето строителни дейности, а в по-заплашителните случаи Бюрото се намесваше с помощта на посредници.

Алекса се приземи сред гъста трева и почти пълен мрак. Нощното виждане показа единствено храсталаци и дървета край нея. На места лежаха захвърлени матраци и прочие боклуци. Стените на изоставените къщи бяха нацапани с графити. Но хора не се виждаха.

Успокоена, тя се насочи към мястото на вход шестнадесет — празна бетонна местност, обградена от висока трева. Този пункт за достъп се бе променял едновременно с квартала. В началото той бе представлявал гараж. По-късно, покрай изоставянето на околните домове, бе решено асансьорът, отвеждащ под земята, да бъде прикрит като колкото се може по-безинтересен. Тук нямаше дори руини, които да привличат вандали или крадци. Наместо някогашната ограда днес го обграждаха единствено дървета. А наместо да отвежда автомобили под земята, днес той превозваше хора, способни да летят.