Даниел Суарес - Прилив

— Какъв е той, Алекса?

— Кратос. Ако възстановиш правата ми за достъп и ми помогнеш да достигна до контролния център на сателита, ще мога да го използвам, за да спра Хедрик.

— И какво ще правиш с това влияние, Алекса?

— Бих гарантирала освобождаването на затворниците, бих сложила край на тази лудост и бих се оттеглила.

Последва пауза.

— Измерванията на мозъчната ти кора показват, че си искрена. Нима нямаш желание да заграбиш тази власт за себе си?

— Не. Не ми трябва власт, Варуна. Помогни ми да сложа край на всичко това. Моля те.

— Изпратих охранителен робот модел ATZ-239 да те убие. Той ще се появи иззад ъгъла пред теб след пет, четири…

— Помогни ми, Варуна!

— Аз ти помагам, Алекса. Стреляй по робота, когато той изникне зад ъгъла след две секунди.

Жената повдигна позитронния пистолет с две ръце и на сляпо стреля към посочения ъгъл. Едновременно с докосването на спусъка подвижна лазерна установка бе изникнала от ъгъла — за да изчезне сред ослепителен блясък. Отломки се посипаха по стените и тавана. Експлозията бе оглушителна.

— По дяволите, престани да се опитваш да ме убиеш!

— Не остава много време. Изпратих още роботи и охранители към мястото на пробива. Трябва да си вървиш, Алекса.

— Не мога да си ида. Нужен ми е достъп до Кратос. Готова съм да умра, но няма да се откажа.

— Има и по-добър маршрут. Напусни и се насочи към вход номер шестнадесет. Знаеш ли къде е той?

Алекса кимна:

— Да, използвала съм го и преди.

— Не по-късно от двадесет минути там ще пристигне екип, заловил Джон Грейди. Когато те отворят портата, използвай възможността да проникнеш. Аз няма да си спомням подробности от този разговор, защото е наложително да ги забравя, но ще запомня, че ти помагам, Алекса. Достигнеш ли лабораторния комплекс за гравитационно проучване, ще ти гарантирам достъп и ще прикривам присъствието ти, докато мога.

Тя погледна към деформирания таван.

— Благодаря ти, Варуна. В тази ситуация имах нужда от приятелка.

— Аз винаги съм била твоя приятелка, Алекса. Върви. Ще се постарая да бъда колкото се може по-неуспешна в опитите си да те убия.

Алекса включи грависа си.

— Предполагам, че би трябвало да ти благодаря.

С тези думи тя пропадна обратно към външността на сградата.

Очите на Морисън се стрелваха от екран на екран. Той бе облечен в диамантоидната си броня — не точно негова собствена, а заета от един от клонингите. В момента го придружаваше един взвод от „синовете“ му.

Холоекраните показваха, че роботи се струпват в коридорите пред тях, за да се насочат към пробива на тридесет и седми етаж. Все още нямаше пряка картина от мястото, което го дразнеше. И неудобният чужд костюм също го дразнеше. Още един признак на остаряването му.

Други холограми показваха борбата на механизираните противопожарни системи с огъня, обхванал три етажа. Кълба черен дим се издигаха от тамошния пробив. Захранването към тези нива бе преустановено; пожарът бе изгубил първоначалното си настървение.

Образът на един от оперативните служители — също негов клонинг — изникна пред него.

— Започват да пристигат пожарни и полицейски коли, сър.

Морисън се изсмя презрително:

— О, спасени сме. Намерили кога да пристигат. Половината от фасадата я няма. С прикритието ни е свършено.

— Какво да правим, сър?

— Пожарната се намира на половин пресечка. И пеш биха могли да дойдат. — Той скръцна със зъби. — Започнете да облъчвате околността с несмъртоносни звуци. Това ще ги държи настрана. И заглушете всички радиочестоти в радиус от осем километра. Тези мерки ще бъдат достатъчни. Същото се отнася и за полицията. Няма опасност да изгорим.

Гласът на Хедрик се присъедини към връзката.

— Вече няма връщане назад, Морисън. Цели квартали са останали без прозорци. Тази експлозия превърна нощта в ден в продължение на няколко секунди и се виждаше от километри разстояние. С прикритието ни е свършено. Всички медии ще подемат това. Ще се разчуе из интернет. Когато се оправим с тази криза, ще трябва да преминем към плана, който обсъждахме по-рано.

Морисън погледна към холографския модел на града, изникнал пред него.

— Така е. Време е да сложим край.

— Проклета Алекса!

— Казах ти, че трябва да я убием, когато имахме възможност.

Намеси се гласът на Варуна:

— Алекса опита да проникне, въоръжена с позитронно оръжие. Вашата догадка се оказа правилна, господин Морисън.