Даниел Суарес - Прилив

Сред този хаос гласът на Котън бе едва различим.

— Това беше един сценарий, който изкуствените интелекти са пропуснали: пълно преобръщане на гравитацията. Сега им предстои доста възстановителна работа. И цялата външна защитна мрежа рухна.

— И сама виждам, Котън.

— Неутрализирахме тройно подсигурена система. Хеттрик.

— Взривът е пробил стената на двадесетия етаж.

— Виждам дупката.

— Но е прекалено жежко. Цялата фасада от северната и от южната страна рухна.

— Туристическият борд на Детройт няма да остане във възторг.

Алекса се огледа към хилядите пръснати прозорци на околните сгради. На светлината на електрическия пожар парчетата се сипеха като струите на водопади.

— Задай следващия навигационен маркер! — изкрещя тя в микрофона си.

— Така да бъде, мила. Изчакай. — Последва мълчание. — Готова си.

Алекса видя нова червена точка пред себе си, този път само пет етажа под нея, двадесет етажа над пожара — който все още заплашваше да опожари реалността и принуждаваше защитните системи на шлема ѝ да затъмняват изкуствено тази част от гледката. Въпреки това тя можеше да усети ожесточението на огъня по горещината, долитаща и от стотици метри.

Тя се насочи директно към новия маркер, намиращ се на около петдесет метра, и изтегли позитронния си пистолет. За момент тя се поколеба, за да определи настройката. В крайна сметка Алекса зададе максимална степен и се оттегли на двеста метра.

— Влизам…

Тя стисна оръжието с две ръце и стреля. Една милионна част от грама антиматерия прелетя през образувалия се лазерен вакуумен канал. Бариониевите частици се блъснаха в повърхността на постройката; тъканта на пространство-времето бе ударена със силата на деветдесет тона динамит, съсредоточени върху върха на карфица. Самата материя се оказа унищожена. Попадението бе придружено от ослепителен проблясък и гръм, напомнящ сблъсъка на планини. Малкото прозорци, останали незасегнати от първата експлозия, сега се оказаха потрошени.

Ударната вълна блъсна Алекса и я завъртя във въздуха. Тя веднага насочи гравитацията срещу епицентъра на взрива. Парче диамантена наноструктура прелетя край нея със свистенето на куршум и проряза двуметрова дупка сред Пенъбскот, без да докосва останалото — и продължи вече незнайния си полет сред останалите сгради.

— Какво, по дяволите, направи току-що?

Облаците ярък пушек се оттеглиха от назъбен четириметров отвор, зейнал върху чернотата на постройката.

— Направих си вход. Насочвам се към следващата цел.

Хедрик удивено се взираше към премигващите сигнали за тревога, осветили командната зала. Техници и оператори се суетяха тревожно. Той се обърна към Морисън и изкрещя, за да надвика алармите:

— Какво ни удари?

Морисън прехвърляше холоекрани.

— Трябва да е ядрено оръжие. Мамка му, как са успели да го доближат толкова? Сигурно са го прикрили с олово.

Край креслото на директора изникна образът на системен техник.

— Всички външни отбранителни системи са извън строя, сър.

— Как е възможно това? Подобен срив е немислим. Тези системи са подсигурени тройно. — Той рязко наклони глава към тавана. — Варуна! Какво, по дяволите, става?

Макар и спокоен, гласът на изкуствения интелект надделя над суматохата.

— Периферните защитни системи престанаха да действат, директоре.

— Как е възможно?

Последва изненадваща пауза от няколко секунди, по време на която компютърът разсъждаваше усилено.

— Причината за срива е неизвестна. Записите от наблюдателната прах показват, че кондензатори №1 и №5 са се откъснали от поставките си и са пробили двадесет и първо и двадесет и второ ниво. След това контактът изчезва.

Пред тях вече бе изникнал триизмерен запис, който на забавен ход проиграваше аварията. Два масивни цилиндъра се издигаха във въздуха, разкъсвайки проводници. Настъпваше ад и образът изчезваше.

— Експлозията трябва да ги е разместила — изфуча Морисън.

— Отсъстват доказателства за външен взрив, господин Морисън. Кондензаторите са се намирали под пълно напрежение, когато са се врязали сред проводници, пренасящи един терават електричество. Пробивът в наноструктурната стена на двадесет и втори и двадесет и трети етаж е следствие от електрическа експлозия. Измереното ускорение показва, че оборудването се е намирало в свободно падане по време на избухването си.

Морисън присви очи.