Даниел Суарес - Прилив

Ученият отново премести регулатора напред и продължи да пада на север, успоредно на виещата се брегова линия.

След близо два часа път и стотици километри пусто крайбрежие той се приближи до целта си. Той започна да преглежда картата си и се насочи към градец на име Емпайър. Тук го обгръщаха високи скали; дюните се спускаха към водата, а навътре към сушата започваха залесени хълмове.

Грейди се навъси към картата си при вида на военновъздушната база, изникнала на километри от него — той определено щеше да се държи настрана от това място. По какъв ли начин той щеше да бъде категоризиран от радарните им системи? За всеки случай физикът реши да слезе ниско. Само петнадесетина километра го деляха от мястото, където трябваше да се появи. Логично беше да се приземи някъде и да изчаква сигнала.

Пред него се издигаше висок хълм, от който се откриваше гледка към градеца и околностите му. Грейди забави скорост и започна да се спуска с четвърт гравитация.

Осветената от луната земя се приближаваше все повече към него. Грейди се огледа за евентуални свидетели, само че толкова навътре в провинцията разбираемо бе пусто. Той намали гравитацията си почти до нула и остана да се носи с инерцията си.

За свое удовлетворение, ученият успя да се приземи почти съвършено. Стъпил на земята, той изключи грависа. В тъмнината около него се обаждаха щурци. В подножието на хълма, върху който се бе приземил, лежеше градецът.

Дали в Мичиган имаше мечки? Грейди се огледа, преди да си припомни, че при най-малката подобна опасност той би могъл просто да се издигне във въздуха. Загледан в звездите, той се усмихна. Ситуацията му бе отвратителна, разбира се. Но вселената пак си оставаше толкова красива.

Той си помисли за Алекса. Надяваше се, че диверсията му ще ѝ позволи успешно да проникне в Бюрото. Грейди щеше да се погрижи за това. Оставаше му единствено да се надява, че къртицата на Котън ще се окаже надеждна. И че самата Алекса ще успее да се приближи достатъчно до щаба на БКТ, за да приведе плана им в действие.

След падане от Чикаго до Детройт, погълнало разстоянието от триста и седемдесет километра (падане по бавния начин, защото нейният костюм не беше херметизиран), Алекса се приближи до непретенциозната сграда, укриваща главната квартира на Бюрото. За укриване на приближаването си жената се възползва от небостъргача Пенъбскот — той се издигаше на четиридесет и седем етажа над земята, с десет повече от надземното прикритие на БКТ. Алекса се бе приземила на един от ръбовете му, на сто и осемдесет метра над улицата.

Тя се огледа във всички посоки, за да се убеди, че наоколо е пусто и че появата ѝ не е задействала някакви аларми. Освен това тя потърси наличието на наблюдателна прах.

Евентуална аларма вече щеше да се е задействала, но ако присъстваха и наблюдателни системи, Алекса предпочиташе да знае за тях веднага, за да може да избяга.

Само че от тази страна на сградата нямаше сензори. Нейният покрив се намираше на около двеста метра от постройката, помещаваща подземния център на Бюрото. Алекса знаеше, че защитните системи на БКТ обхващат цялата непосредствена околност — този небостъргач представляваше най-подходящата за незабелязано приближаване позиция. Предвид дрязгите на Хедрик с правителството и разрушенията, които той бе нанесъл със сателита, несъмнено Бюрото се намираше в състояние на пълна тревога.

Тя откачи дифрактор от колана си и го насочи встрани, под прав ъгъл към сградата на БКТ. При задействането си устройството започна да изкривява приетата светлина, предавайки гледката. Доколкото Алекса знаеше, въпросното устройство абсорбираше светлина от различни посоки и образуваше картина единствено от уловените фотони. Получената така картина бе зърнеста, но този недостатък се компенсираше от факта, че това устройство бе по-безопасно от перископ, какъвто компютрите на Бюрото биха засекли веднага.

Алекса задейства квантовата си връзка.

— Котън, намирам се на позиция. Край.

Котъновият глас отговори:

— Няма активни аларми. До този момент. — Пауза. — Грейди, ти на позиция ли си?

Сега Алекса чу гласа на Грейди.

— Да. Готов съм.

— Тогава се отправи към кораба. Приземи се на палубата и се постарай да не изглеждаш като човек, който изчаква да бъде заловен.

— Разбрано, отправям се. Дайте ми пет минути.

Грейди удивляваше Алекса — той изглеждаше забележително спокоен за един цивилен предвид настоящите обстоятелства. Тя се надяваше да го види отново. А междувременно не ѝ оставаше друго, освен да стои неподвижно и да се взира през дифрактора.