Даниел Суарес - Прилив

Алекса кимна.

— Да. Колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще сме приключили. — Жената се обърна към Грейди. — Нанесла съм координатите на целта в шлема.

Ученият кимна на свой ред и каза:

— Котън, ти откъде знаеше, че те ще наблюдават точно тази зона?

Котън се занимаваше с нещо над една от масите си.

— Защото това е мястото, което моята къртица посочи като последните координати, на които е бил засечен Джон Грейди. Те разполагат със сензори.

Алекса отново се обърна към Грейди.

— Мястото се намира на около триста и двадесет километра от Чикаго и към четиристотин километра от Детройт.

— Това означава, че след тревогата ще се нуждаят от часове, за да достигнат до мен.

Тя поклати глава:

— Не. Екипите на Морисън използват херметизирани бойни костюми. Те не остават в атмосферата, а се издигат на около тридесет километра над земята и остават да летят на тази височина, преди да се спуснат директно над съответната цел.

— На тази височина атмосферният слой е много по-рядък — замислено каза Грейди. — Има логика.

— Точно така. Това означава, че те могат да развиват скорост от порядъка на хиляда и триста километра в час. Нужни са им към четири минути, за да достигнат тази височина, седемнадесет минути пътуване и още четири спускане до надморско равнище. С други думи: очаквай ги да пристигнат до половин час след напускането на щаба на БКТ. Остани на километри от целта си, докато не дам сигнал. — Тя го погледна внимателно. — Все още ли възнамеряваш да го сториш, Джон? Сигурен ли си?

Грейди бавно си пое дъх, преди да отвърне:

— Трябва да бъде сторено.

— Бихме могли да опитаме някакъв друг начин.

— Нищо друго не гарантира, че те ще се отзоват. И с достатъчно сили, за да ти бъдат от полза. Ако видят мен, те ще решат, че ти също си наблизо.

— Бихме могли да накараме къртицата на Котън да ги изпрати по нова лъжлива следа…

Котън я прекъсна.

— Боя се, че моят човек вече не се намира в състояние да ни помага: той вече веднъж е изгубил следите на Грейди.

— Ами ако създадем примамка, която да привлече вниманието им?

— Алекса, това само би им подсказало същинското ти намерение.

Тя продължаваше да размишлява усилено.

— Съществува вероятността те просто да те убият в мига, в който те зърнат.

— Не мисля, че Хедрик би сторил това. Стига рискът да ни спечели време в критичен момент, то той е оправдан. — Ученият я сграбчи за рамото, за да подчертае следващите си думи. — Каквото и да се случи с мен, Алекса, обещай ми, че ще освободиш Арчи и останалите затворници. Трябва да се добереш до тях преди Бюрото. Дори и ако придобиеш контрол над сателита, Хедрик пак ще се опита да ги премести. Не допускай това.

— Няма да позволим. Не се притеснявай, ще ги спасим. Ти също ще участваш.

— Простете, че прекъсвам трогателния ви момент. — Котън държеше автоинжектор и тъкмо се канеше да зареди ампула.

— Какво, по дяволите, е това? — навъси се Алекса.

— Вие така и не попитахте за начина, по който Бюрото ме залови при опита ми да проникна. Трябва да кажа, че тази ви незаинтригуваност ме нарани.

— Аз прецених, че си сторил нещо глупаво.

— Колко забавно. Не. Може би нямаше да ме заловят, ако бях знаел, че по време на високите степени на тревога те изпълват тесните пространства с невротоксини. Съприкосновението с тези вещества предизвиква остра паника и те принуждава да побегнеш обратно в търсене на открито пространство, каквото и да е то. Те са изключително активни и проникват през всички полупропускливи мембрани — дробове, кожа, очи.

— За първи път чувам за това.

— Явно не си пълзяла из шахтите по време на тревога?

Тя го гледаше мълчаливо.

— Над това работех по-рано — продължи Котън.

Алекса продължаваше да се взира насреща му.

— Хубаво тогава. — Той постави ампулите върху масата и нави ръкава си. — Избери някоя и аз лично ще се инжектирам. Двамата ще бъдете покрити с невротоксин при завръщането си, така че и бездруго и тримата трябва да се ваксинираме. Не бих искал да бъда обхванат от пристъп на клаустрофобия, особено когато се намирам на десетия етаж.

Алекса въздъхна.

Грейди избра средната ампула.

Жената грабна автоинжектора от Котън, изтръгна ампулата от ръцете на Грейди и я зареди.

— Бога ми, не го прави ядосана — обяви домакинът.

Тя притисна устройството до ръката му. Последва тихо съскане.

— Ох. — Котън повдигна ръце и започна да се преструва на задушен, преди да се изправи. — Доволна ли си? — Той си взе устройството обратно. — Кой е следващият?