Даниел Суарес - Прилив

— Ако отзовем екипите, ще притежавам достатъчно човешка ръка, за да отида лично до комплекса и да разчистя.

— Не.

— Ако Грейди и Алекса освободят онези затворници, последните биха могли да сключат сделка с отцепническите организации на Бюрото. Или пък да се насочат към правителството. То с радост ще им помогне, за да опресни технологиите си.

— А ако не са отцепниците или бюрократите, то ще бъде някой друг от враговете ни. — Хедрик погледна към един от екраните, изобразяващ планетата. — Всичко излиза извън контрол. Става все по-трудно да удържаме технологиите. — Директорът отново се извърна. — Колцина от изолираните в комплекса са изобретили термоядрена енергия? Шестдесет? Седемдесет?

— Сто и дванадесет.

— Виждаш ли? Това не може да продължава така. Това е знак, че трябва да разрешим ситуацията веднъж завинаги.

— По-точно?

— По-точно: мисията на БКТ трябва да се обнови. Още от времето на Студената война ние се опитваме да защитим обществото от смут, само че в последно време все повече се приближавам до заключението, че ние сме единственото общество, което е от значение. И трябва да съхраним знанието си — постигнатите с мъка открития на човечеството — от хаоса, който се задава.

— Какъв хаос?

— Хаосът, който ти ще създадеш. Може би нашите Вършачи имат правилен поглед върху нещата. Външният свят не трябва да притежава толкова много познание.

Морисън го погледна предпазливо.

— И какво предлагаш?

— Започнете да подкопавате глобалните финансови пазари — пуснете компютрите ни да се развихрят. Ударете транспортните и комуникационните мрежи. В рамките на няколко седмици индустриализираният свят ще започне да се разпада. Ние ще се погрижим да няма изстрелване на ракети с ядрени глави, но това ще бъде единствената мярка срещу хаоса, до която ще ограничим намесата си. — Хедрик се бе загледал в холоекраните със сателитен материал. — Когато бурята започне да утихва, никой от преживелите я няма да бъде в състояние да ни заплаши по какъвто и да било начин.

— Нашата мисия е да предотвратяваме обществените смущения, директоре, а не да ги създаваме.

Този път Хедрик се обърна с цялото си тяло към събеседника си. Морисън никога не бе го виждал тъй спокоен.

— Така е, но за смущенията в чие общество говорим? Ние сме напреднали много по-далеч от външния свят; ние вече не сме част от него.

— Ами жертвите, които тази криза ще предизвика?

— Това е цената на напредъка. Следващия път няма да споделяме толкова много технология. В това се състоеше предишната ни грешка. Нужна ни е абсолютна власт, за да напътстваме човечеството. — Директорът се обърна напред. — Надявам се, че споделяш моето мнение, Морисън?

Военният прочисти гърло и кимна.

— Да, директоре. Това би трябвало отдавна да е известно. А какво ще правим с Алекса и Грейди?

— За тях ще бъде много по-трудно да ни наранят сред такива обстоятелства.

— Тя е по-голяма заплаха за нас от всичко друго.

— Тоест, смяташ, че трябва да я елиминираме.

— Чувствата ти към нея са единствената причина тя да е още жива. Ако изключим Грейди и неговите уникални знания, тя е единственият човек на тази планета, който би могъл да ни нанесе значими щети. Дори и ако цивилизацията рухне, ако трупът на Алекса се озове в ръцете на БКТ Азия или Русия, те пак ще могат да извлекат от него знанието за удължения живот. Това би означавало, че ще ни се налага да се изправяме срещу едни и същи непримирими противници в продължение на векове. Жива тя е още по-голяма заплаха. Не е нужно да споменавам вътрешната информация, която тя притежава: информация за целия ни подземен център и всичките му служители. За всичките ни процедури и операции. За всичките ни слабости. За вси…

— Достатъчно, разбрах. — Греъм Хедрик бавно си пое дъх. — Така да бъде. Убийте я при първа възможност. — С видимо измъчен вид той додаде: — Но не по начина, по който убихте Дейвис и Макалън. Да бъде безболезнено. И моментално.

— Хубаво. Една мощна микровълна, изстреляна от орбита, би…

— Не искам да зная подробностите. Просто ми кажи, когато бъде сторено.

— Има още един човек, когото забравяш.

Хедрик го погледна неразбиращо.

— Котън.

В отговор директорът махна с ръка.

— Разчитам, че Котън ще ни помогне.

— И защо му е да го прави?

— Защото той е свикнал да оцелява. И може да разгадае в коя посока ще задуха вятърът. Щом обществото достигне повратната точка, той ще се свърже с нас. А аз съм склонен да се споразумея с него в замяна на Грейди и Алекса.