Даниел Суарес - Прилив

— Няма. Да започваме.

Алекса повдигна ръка.

— Равновесие.

Грейди направи проверка.

— На линия.

— Включи захранването.

Той задейства притока на енергия.

— Включено. — В следващия момент Грейди се поклащаше във въздуха.

— За начало се оттласни от покрива. Няма смисъл и гредите да попадат в гравитационния ти кладенец.

Грейди присви крака и отскочи. Нервен смях придружи издигането му на три метра над покрива, които бързо се превърнаха в десетина и продължиха да нарастват. Все повече и повече пресечки от града се разгръщаха през него.

— Толкова е красиво!

Алекса, издигаща се едновременно с него, повдигна пръст до устните си.

— Изчакай да се издигнем, преди да говориш. Във въздуха гласовете се разнасят надалеч. — И тя посочи нагоре. — Четвърт гравитация, право нагоре. Среща на височина триста метра.

С тези думи тя започна да пада нагоре, ускорявайки.

Грейди кимна и задейства регулатора, с което на свой ред започна да пада нагоре. Това му предостави възможност да види още по-голяма част от града. За момент той бе споходен от инстинктивен страх, успокоен от убеждението на сетивата, че „долу“ се намира над главата му, а не под краката. В действителност разглеждането на града приличаше на взиране в небето. Той отново се засмя. А гледката „над“ него продължаваше да се разгръща.

— Джон!

Грейди отмести поглед и видя, че е започнал да надминава Алекса. Той побърза да възстанови равновесие; тя се издигна да го настигне. В момента двамата се намираха на около триста и тридесет метра над улиците на касапския квартал. Обграждащият ги пейзаж спираше дъха.

— Това се казва полет.

— Оглеждай се за хеликоптери. Ако бъдеш засечен, полети бързо — в каквато и да е посока, само не обратно към убежището. Един стандартен хеликоптер притежава максимална скорост от двеста и четиридесет километра в час, което надвишава равновесната скорост. Подвеждащите маневри са единственият ти шанс. Ще откриеш, че грависът е способен да променя посоките много по-повратливо от обичайните летателни машини.

Грейди все още се оглеждаше, усмихнат.

— Не мога да повярвам. Сякаш сънувам.

Алекса кимна.

— Наистина е удивително. Самата аз също съм виждала определени удивителни неща. През осемдесетте, когато бях полеви служител… — Гласът ѝ заглъхна. — Както и да е. Готов ли си?

Той кимна.

— Сега ме последвай. Ако се окажем разделени, ще те открия с инфрачервения режим. — Тя посочи напред и леко вляво. — Виждаш ли онази висока постройка? Джон Ханкок Център. Да се насочим към нея. — Алекса повдигна ръка към ухото си. — Ще поддържаме квантова връзка. — За момент тя се усмихна, докато затваряше шлема си. — И се постарай да не изоставаш.

Тя се извъртя и падна напред, превъртайки се във въздуха като гмурец. След мигове тя изчезваше в нощта.

Грейди не помнеше някога да е изпитвал подобно вълнение. В отговор на изместения регулатор вселената го дръпна към хоризонта. Въздухът прелиташе около него със сто и деветдесет километра в час. Той погледна надолу. Това изглеждаше най-крайната проява на бейзджъмпинг, в която град Чикаго влизаше в ролята на покрит с бетонни сталагмити отвесен склон, успоредно на който падаше Грейди. Ученият започна да направлява полета си с ръце. Ставаше все по-лесно.

Той не можа да сдържи радостния си вик.

— Постарай се да сведеш крясъците до минимум. Не искаме да привличаме внимание.

— Права си. Не можах да се сдържа, съжалявам.

Четиридесететажни блокове се плъзгаха под него — или по-скоро край него, в контекста на настоящата му гравитация. Сега той минаваше край тясна река, обсипана с мостове. Пред него Алекса летеше с прилепени към тялото ръце — прицелена като хищна птица.

Грейди последва примера ѝ и веднага усети, че е започнал да лети по-бързо. Освен това можеше и да вижда по-лесно. Вятърът ревеше край ушите му.

За по-малко от минута двамата започнаха да се доближават край стоетажния небостъргач. Грейди започна да отслабва гравитацията едновременно с Алекса и двамата спряха, все още блъскани от вятъра.

— Виждаш ли онази постройка с четирите малки кули от лявата страна на небостъргача? — посочи тя.

— Да, виждам я.

— Да проверим дали ще успееш да се приземиш върху някоя от кулите ѝ.

Грейди се сепна. Падането сред въздуха бе фантастично, но онези сблъсъци в работилницата на Котън…

Алекса се приближи на няколко метра от него и изрече направо, без да използва квантовата връзка.