Даниел Суарес - Прилив

Алекса провери оборудването му и леко отпусна ремъците.

— Не е нужно да пристягаш грависа толкова. Не забравяй, че ти не си увиснал на него; той променя посоката на падането и падате заедно.

Ученият се навъси.

— Гравис? Кой е измислил това название?

— Не зная. Някой от служителите на БКТ, работещи върху проекта.

— Аз го изобретих. Трябваше да получа шанса да му дам название.

— Това беше първата ти грешка, Грейди — обади се стоящият наблизо Котън. — За хората дадено нещо не съществува, докато не получи название. Но онова, което притежава име, за тях е нещо реално, дори и ако в действителност то не съществува. Ако питаш мен, името трябва да предшества всяко проучване.

— И какво означава „гравис“? — продължаваше да недоволства Грейди.

Алекса проверяваше ботушите му:

— Означава „тежък“ на латински.

Той леко подскочи, за да изпита тежестта.

— В известен смисъл е подходящо. Тази проклетия тежи към двадесетина килограма.

— Когато го задействаш, тежестта няма да се усеща. А е тежък, защото това е военен гравис, брониран. Моят е много по-лек. Костюмът, от който това устройство беше част, имаше мрежа от електроактивен полимер, която да разпределя тежестта.

— Ще имаме възможността да зърнем още подобни костюми, ако нещата се объркат — промърмори Котън.

— Не му обръщай внимание. — Алекса коленичи край единия ботуш. — Усещаш ли насочващата система при пръстите си?

Благодарение на подплатата краката на Грейди изпълваха ботушите плътно. Той можеше да напипа две издутини в предната част на обувката.

— Да.

Тя посочи към другия ботуш.

— Ами в този?

Той отново повтори процедурата и с другия крак, преди да кимне.

— Добре. Стандартният контрол работи по следния начин: контролираш отклонението, представляващо завъртане по вертикалната ос чрез…

— Отклонение? Какво отклонение?

— Става дума за хоризонталната посока, в която си се отправил. Завиване, при което не се изменя височината или наклонът. — Тя направи грациозен пирует и се върна обратно. — За да контролираш неговата посока на падане, насочваш крака си ето така.

— Посока на падане? Нали ставаше дума за завиване?

Тя го изгледа мълчаливо.

— Да, разбира се — сети се той. — Защото избираме посоката, в която се намира „долу“.

Котън прихна:

— Ти си изобретил тази технология, Грейди. Постарай се да не изоставаш.

Алекса повдигна крак и го раздвижи надясно и наляво.

Грейди на свой ред повдигна десния си крак, за да повтори движението.

— Добре. А посоките по вертикала се контролират с левия крак. — Тя докосна ботуша му.

Грейди повдигна левия си крак и се постара да повтори демонстрацията ѝ.

— Просто извиваш стъпалото си в желаната посока. Ще се отправиш натам, накъдето сочат пръстите ти.

— Разбрах. Не изглежда сложно. А бутоните в самите ботуши?

— Всеки ботуш има по един бутон и по един плъзгач. На бутоните не обръщай внимание — те са превключватели, които фиксират настоящите настройки, за да не се налага да ги поддържаш непрекъснато. Тъй като в затворено пространство употребата им може да се окаже опасна за един новак, ограничи се до плъзгача.

Грейди размърда пръсти и кимна.

— Разбрах.

— Десният регулатор настройва диаметъра на гравитационното огледало: можеш да сведеш границите му до минимум, който да обхваща тялото ти, или да ги разшириш, за да обгръщат малко по-голяма площ. А левият регулатор променя фокуса. Ако го придвижиш напред, гравитацията се съсредоточава изцяло в една посока. Ако го изместиш назад, гравитацията се разпръсква.

— Значи говорим за степени? Половин гравитация, четвърт гравитация?

— Изчислява се в проценти, иначе си прав.

Грейди се навъси.

— Почакай за момент. Дори и в условията на микрогравитация аз ще продължа да ускорявам, докато не достигна равновесна скорост.

— По принцип е така, но софтуерът на грависа автоматично компенсира ускорението.

— По какъв начин?

— Огледалото бива преобърнато в рамите на микросекунди, за да поддържа постоянна скорост, съответстваща на обгръщащото гравитационно поле.

— В един момент и сам щях да се досетя за това — замислено каза Грейди.

— Не се разсейвай, Джон. — Тя посочи към ботуша му. — В крайна позиция гравитацията се разпръсква до равновесие.

— Което означава, че оставам да се нося неподвижно.

— Както ти е известно, равновесието няма да отнеме инерцията, която вече си натрупал, но ще спре ускоряването. За да забавиш ход, трябва да промениш посоката или за момент да се спуснеш. — Тя го огледа. — Готов ли си да опиташ?