Даниел Суарес - Прилив

— Ха, успех. За начало той е невидим, обгърнат е от дифракционно излъчване. Да не говорим, че те просто ще изпепелят всичко, което се озове в радиус от шестнадесет хиляди километра от него.

— Котън е прав. Ще трябва да проникнем в самата сърцевина на контролния им център. Това означава да си проправим път през слоеве диастени и роботизирани оръжия.

— Но ако успеем да придобием контрол над сателита — бавно каза Грейди, — на практика ще сме опрели дуло до слепоочието на Хедрик. Той ме търси точно защото тази технология е толкова страховита.

Котън се изсмя.

Алекса не последва примера му:

— Сещам се за някого, който би могъл да ни помогне да проникнем.

Котън повдигна вежда.

— И кой е той?

— Това не е от значение. Само че ще трябва да се върна, за да говоря с него.

Котън подсвирна.

— Ще се върнеш обратно в тъмната кула?

— Ти си крадецът виртуоз. Можеш ли да разработиш маршрут, през който да вляза? В този момент те ще са анулирали правата ми за достъп, само че аз познавам всички тамошни кътчета. Израснала съм сред онова място. И съм експерт в множество отношения.

— Опитвал съм се да проникна. Мястото гъмжи от роботи, наблюдателна прах и високоенергийни полета. — Котън се ухили. — Зная, защото през последните няколко години издирвах евентуални слабости. — Той затвори телевизионните емисии и извика триизмерни планове на главната квартира на Бюрото.

Алекса смаяно се вторачи в тях.

Котън тихо се засмя:

— Знаех, че е само въпрос на време, преди те да се опитат да ме отстранят. Имах усещането, че няма да ме пенсионират. Затова изготвих планове за проникване или бягство, ако някое от двете се наложи.

Тя започна да извърта модела.

— Няма да питам за начина, по който си се сдобил с тези планове. Наместо това ще питам дали си намерил нещо полезно.

— Не. Компютрите им са запечатали мястото. Системите им са подсигурени тройно. На практика сигурността е съвършена. Особено когато се намират във висока степен на тревога като сега. Наностените са в състояние да спрат почти всичко, а плазменото поле, което ги покрива, провежда над четиристотин гигаджаула. Дори лазер не би представлявал проблем за тази плазма. Никаква сила под термоядрена експлозия не може да проникне през нея.

Грейди наблюдаваше как Котън извърта модела, докато обяснява.

— Това не е вярно — каза ученият.

— Кое не е вярно?

— Че нямало сила, която да проникне през тази защита. Съществува сила, която го прави.

Двамата го погледнаха.

Тогава Алекса се усмихна.

— Гравитацията.

Грейди кимна:

— Гравитационното огледало. — Той се приближи към триизмерния план. — Котън, твоята преценка на сигурността се е основавала на една значителна предпоставка.

— Каква?

Грейди махна с ръка, за да преобърне образа с главата надолу.

— Че посоката на „надолу“ няма да се промени. Погледни плановете сега. Опитай се да откриеш нещо значително във външната стена, което би се повредило, ако светът неочаквано се преобърне.

Котън се загледа в обърнатите планове и върху лицето му започна да изниква усмивка.

— Трябва да ти призная, Грейди, че ти притежаваш определено изобретателен ум…

Тримата бяха разчистили участък от около десет метра в лабораторията. Джон Грейди стоеше с присвити крака в освободеното пространство, екипиран със собствено гравитационно огледало — онова, което Котън бе съумял да изтръгне от увредената броня на Морисън. Ученият носеше и ботушите, и ръкавиците на бронята. Ботушите бяха по-широки от удобното, но той бе съумял да ги натъпче с дунапрен. Пък и нямаше да му се налага да ги използва дълго по предназначение.

Ученият бе вперил поглед в микроскопичния механизъм на ремъците, който проблясваше в светлината на лабораторията.

— Това наистина е гравитационното огледало, само че умалено хилядократно. Как изобщо смогват да го захранват с достатъчно енергия?

Котън посочи към друга част от ремъците.

— Шестдесет мегаватов термоядрен реактор.

— Тази дреболия?

— На практика устройството е още по-малко, защото е обградено от броня.

— Бога ми. Окачил съм на пояса си достатъчно енергия, за да захраня градче.

— Нека не се разсейваме, предстои ни работа — намеси се Алекса.

Няколко найлонови въжета свързваха ремъците на Грейди с метални греди пред него, зад него и от двете му страни. Метални пръстени бяха прикрепени към земята и към тавана. В която и посока да паднеше той, полетът нямаше да трае дълго.