Даниел Суарес - Прилив

Следващото нещо, което той забеляза, беше заспалата в едно от креслата Алекса, оставила позитронния пистолет в скута си. Очевидно тя бе влязла в някой момент през нощта, може би за да го пази?

Грейди се обърна в леглото си и се загледа в нея. Богиня Афродита не можеше да се сравнява с нея.

Без да отваря очи, тя каза:

— Започваш да ме плашиш, Джон.

Той побърза да отмести поглед. Алекса отвори очи.

— Виждам, че още бдиш.

Тя се надигна.

— Аз не спя много. Винаги е било така. Чух вратата ти да се отваря през нощта, затова минах да те нагледам. Открих вратата отворена — ти спеше. Нямам пълно доверие на Котън. Не е изключено той да ни предаде, за да спаси собствената си кожа.

Грейди присви очи и повдигна ръка към врата си.

Устройството беше изчезнало. Ученият рязко издърпа завивките и започна да търси сред тях.

— Какво има? Какво търсиш?

Той се наведе да погледне под леглото, скочи и преобърна матрака. След миг Грейди се изправи отново, стиснал сребърната верижка, на която бе държал устройството. Брънките ѝ бяха прерязани чисто, закопчалката все още оставаше затворена.

— Котън…

Ученият изхвърча навън.

Алекса не изоставаше.

— Какво има?

— Записът от затвора е изчезнал. Всичко беше записано на него! — Той се огледа към двата края на коридора. Звуците идваха от работилницата, а не от кухнята, затова Грейди се затича натам.

Алекса отново го последва.

Останалите врати в коридора бяха затворени, затова Грейди ги подмина, а се насочи право към обширната работилница. Там той завари десетки механични ръце, които лежаха върху масите и лавиците. Тук имаше сглобени роботи, а също и множество лавици с неразбираеми компоненти. Никъде не се виждаха познати платки — само чудати метаматериали и намотки от изкуствени мускули. Мястото заемаше около една трета от целия етаж — близо двеста и осемдесет квадратни метра.

Ричард Котън седеше пред работна маса и наблюдаваше някаква клетъчна структура през електронен микроскоп. Недалеч край него механични ръце извършваха прецизни манипулации над лабораторни чинийки.

— Котън!

Мъжът се обърна и повдигна кристалния визьор, пристегнат над челото му.

— Защо е това викане?

С тежки крачки Грейди се приближи до него.

— Къде е?

Котън въпросително погледна към Алекса и после към Грейди.

— Кое?

— Устройството, което носех на врата си.

Котън повдигна вежда.

— Не ми харесва тонът ти.

Грейди го сграбчи за яката и го издърпа на крака. Столът му се преобърна.

— А аз не съм в настроение за шеги! Кажи ми къде е! Зная, че е у теб.

Котън направи опит да защити работата си.

— Внимавай да не преобърнеш тези култури. Това е деликатен процес.

Алекса погледна към околните маси и посочи към нещо, стиснато от механична ръка.

— Това ли е?

Грейди погледна в указаната посока. Видяното му донесе облекчение, изместено от нов приплам на гняв. Той безцеремонно захвърли Котън на пода и направи опит да издърпа прожекционния апарат на Чатопадей. Но роботската ръка го държеше здраво.

— Какво, по дяволите, правиш с него?

Котън се изправи на крака.

— Щом настояваш да знаеш. Виждах, че ти няма да се разделиш с устройството лесно, а от казаното изглеждаше, че съдържащата се в него информация е в състояние значително да навреди на БКТ.

— Върни ми го. Искам си го обратно.

— Хубаво, успокой се. — Котън приближи пръст към един от сензорните участъци на холограма. — Не пипай нищо друго.

Грейди веднага грабна устройството и натисна бутона за активиране. За негово облекчение, образът на Арчи изникна във въздуха.

Котън кимна към видеото.

— Успях да копирам цялата съдържана информация: ДНК пробите, посланията и инструкциите за разкодиране на записа на жироскопа. Има само един проблем: нямаше данни от самия жироскоп.

Грейди си изработваше нова верижка с помощта на полимерно влакно.

— Как така? Какво искаш да кажеш?

— Каквото чу: самият жироскоп не съдържаше информация. Неговите данни се съхраняват на отделен чип. Може би той е бил изличен от електромагнитното излъчване. А може би излъчването от повредения костюм на Морисън го е повредило. Във всеки случай жироскопът е заминал.

Грейди го наблюдаваше остро.

— Какво си му направил? И защо си се промъкнал посред нощ, за да го откраднеш? Отрязал си го от врата ми?

— Времето беше от значение. Ако онези от Бюрото нахлуеха тук посред нощ — преди ти да си събрал смелостта да ми се довериш — щяхме да изгубим информацията безвъзвратно. А нейното наличие ще накара онези от БКТ да се съобразяват с нас. Бихме могли да заплашим да публикуваме информацията, ако не ни оставят на спокойствие.