Даниел Суарес - Прилив

Морисън погледна към директора.

— Решили са да го направят по старомодния начин. Вероятно планират да пробият защитата ни и да изпратят войници.

Греъм Хедрик вбесено сграбчи креслото си.

— Достатъчно половинчати мерки. Това е война. — Той извика холограмата на друг от оперативните си офицери.

— Слушам ви, сър.

— Задействайте Кратос. Следва списък с целите…

Сержант Рандъл Уилкс крачеше по протежението на булевард „Вашингтон“, край статуите. Неговият отряд от военната полиция бе затворил движението съгласно инструкциите, отрязвайки указаната част от града. Цивилните имаха право да напускат, но не и да влизат обратно. Адски странно учение, да пречат на хората, които отиват на работа.

Ами хората, които живееха в скъпите квартири наоколо? Уилкс нямаше познати в тази част на града, но можеше да си представи, че наемите са високи. Никой не би останал във възторг от присъствието на военни учения по никое време. Все пак това не беше Северна Корея.

Операция „Рубикон“ бе странна още от самото начало. Уилкс пропусна един микробус с вестници, идващ от центъра, и погледна към четирите високопроходими джипа на взвода си. Машините бяха заели ъглите; между тях се издигаха полицейски заграждения, препречили пътя и тротоарите. Някакъв излязъл на сутрешен крос човек тъкмо биваше връщан. Той не изглеждаше особено доволен от новината за това учение, но все пак продължи в друга посока, за да не се окаже арестуван. Въпреки твърденията си, че бил адвокат и че щял да ги съди.

Самият Уилкс не бе чувал за тази операция допреди четиридесет и осем часа. Тогава той бе получил обаждане, уведомило го, че предстои задължително учение — макар че то щеше да изяде единствения му нормален уикенд за месеца. Получените нареждания гласяха да блокира кръстовището и да изчака колона военни машини да пристигне от север. Тези машини трябваше да бъдат пропуснати, подир което блокировката да бъде възобновена до следващо нареждане. Вероятно ставаше дума за нещо, свързано с войната срещу тероризма.

През последните десет минути радиовръзката бе изчезнала. Мобилните телефони също бяха изгубили сигнал. Уилкс подозираше, че това също е част от учението — проверка, целяща да установи как отрядите компенсират липсата на връзка.

В този момент той видя джипа на капитана и се отправи да го пресрещне. Капитан Лорънс отвори вратата и се надвеси над нея.

— Всички комуникации са извън строя. Пригответе се да освободите пътя. Колона от свои се задава от север, ще пристигне тук всеки момент, така че побързай.

Уилкс подсвирна и направи знак на хората си, преди да отговори.

— Разбрано, капитане. — Той се затича към загражденията. Всяко от тях бе по четири метра и половина дълго. — Мартин, Роби, пригответе се да отворим улицата. Задава се конвой, който няма намерение да спира.

Капитанът се прибра обратно; джипът му изчезна в една от страничните улички. Взводът на Уилкс се зае да отмества огражденията.

Самият Уилкс пристъпи в средата на булеварда, върху тревистия меридиан. Платното бе широко почти шест метра; той искаше да бъде видян от приближаващите се машини. Светлините им вече личаха — макар че беше достатъчно светло. Мамка му, това се казваше учение. Конвоят беше страшно дълъг, заел и четирите платна. И изглежда следваше багдадските улични правила — висока скорост, без съобразяване с цивилните. Начело вървяха шест танка Ml. Мощните им двигатели разбуждаха квартала. Из околните сгради започнаха да изникват светлини. Удивени лица изникваха над прозорците.

След танковете следваха десетки бронирани коли. Цялата колона се движеше с около шестдесет километра в час. Това беше изключително безотговорно.

— По дяволите! Махнете огражденията!

Хората му се засуетиха да местят тежките прегради — и почти успяха. Един от танковете смаза последната останала преграда. Отломките ѝ се разхвърчаха, строшавайки прозореца на паркирана кола.

— По дяволите, това е учение…

Никой не чу вика на Уилкс, потънал в рева на двигатели. Въртенето на бойните кули бързо прогони любопитните зяпачи от прозорците.

Уилкс бе ченге от Детройт. Той просто вдигна ръце и погледна към хората си.

— Това е лудост! Какво правят?

Дано поне в това учение не бяха включени истински амуниции.

В този момент той видя нещо в далечината да се издига над земята — нещо голямо, обградено от отломки. Гледката му напомняше на репортажите, проследяващи моментите на торнадо. Сержантът свали предпазните си очила и присви очи.