Даниел Суарес - Прилив

— Накъде са се насочили?

Хедрик извика холопрозорец, който показваше източния бряг на езерото, близо до остров Маниту. Той увеличи мащаба до едно обозначение.

— Варуна смята, че те са се отправили към тази полупотънала отломка. Това е единственото място в радиус от километри, което би могло да им послужи за укритие.

Морисън кимна.

— Можем да ги изпържим от орбита, когато се появят.

— Няма да пържим нищо. Грейди ми трябва жив.

— Достатъчно е да се отдалечат на петдесетина метра един от друг, за да елиминираме останалите двама. Така ще бъде по-лесно да заловим Грейди.

— Вече съм изпратил екипи.

— Надявам се не говориш за моите екипи?

— Те не са твои екипи, те принадлежат на Бюрото. Освен това ти още не се беше върнал. Варуна изготви план и аз изпратих няколко екипа. Не си ли съгласен?

Морисън размишляваше раздразнено.

— Каква е ситуацията с правителствените празноглавци?

— Изстреляха няколко ракети. Нищо сериозно. Нека да си излеят гнева.

Холограмата на техника отново се появи.

— Получавате обаждане от L-239 от БКТ Русия, директоре.

— По дяволите! Защо проклетията винаги се обажда в най-неподходящия момент?

— Не бива да изглеждаме слаби. Това е опипване на почвата. Вероятно са видели изстрелването на ракетите.

Хедрик кимна.

— Варуна.

— Да, директоре, ще модулирам гласа ви за увереност и честност.

— Отлично. — Греъм се обърна към офицера. — Свържи ме.

Пред него изникна холоекран, покрит с преливащи се цветове.

— Здравейте, директоре. Забелязвам, че вие изпитвате известно неразбирателство с правителството си. Желаете ли да разреша този ви проблем?

— Не. Това пък защо? Нашето правителство не представлява проблем. Още по-малко ваш проблем.

— Ако предпочитате да съхраняваме технологиите ви до…

— Предполага се, че си изключително интелигентен, а в същото време не разбираш значението на думата „не“. Това е дразнещо. Лично аз съм разочарован, че начело на БКТ Русия стои изкуствен интелект. Сякаш разговарям с изключително умно дете, но без реален опит и вечни глупави въпроси. Сега ще ме извиниш, предстои ми среща. — И той прекъсна връзката.

Морисън скръсти ръце.

— Лешоядите започват да кръжат.

— Но в този случай лешоядите разполагат с тежко въоръжение. Започвам да си мисля, че L-329 не е придобил контрол над руската дивизия, а че директор Холингер го е назначил умишлено. За да се увери, че аз няма да поема контрол над тях.

Образът на техническия офицер се появи за пореден път.

— Сър, от север приближава радиоуправлявано превозно средство. Транспортен микробус, който превозва лъчеви материали.

— За Бога…

Морисън сам отвори няколко наблюдателни холограми:

— Къде?

Образът на офицера го погледна.

— Булевард „Вашингтон “, сър. Униформени военни са образували кордон няколко пресечки по-надолу.

Морисън оглеждаше образа на микробуса, поел сред почти пустите сутрешни улици.

— Най-вероятно става дума за тактическо ядрено оръжие. Ядрена мина с два или три килотона. — Ветеранът погледна нагоре. — Варуна, какви щети би нанесла експлозия с такъв магнитуд върху повърхностната ни структура?

Появи се холограмен модел на обкръжението на постройката, който бе деформиран от проблясъка на симулирана ядрена експлозия. Няколко пресечки в радиус около нея бяха сринати.

Но щабът на БКТ остана.

— Подобна експлозия би унищожила бетонната фасада; възможно е да пробие диамантената наностена на няколко места. Щетите по околните граждански и правителствени структури биха били катастрофални.

— Това си е открита война — раздразнено обяви Хедрик.

— Бомбата може да е неутронна. Огромна доза радиация, малко щети от самата експлозия.

— И в двата случая… — Директорът се обърна към клонинга. — Заглушете всички честоти в радиус от три километра.

— Да, сър.

Миг по-късно микробусът залитна и спря на около километър и половина от целта.

Гласът на Варуна се разнесе отново:

— Директоре, позволявам се да ви предупредя за струпване на военни сили, отправящи се към вътрешността на града.

Морисън все така гледаше към спрелия микробус.

— Да изпратим ли някой да го прибере?

— Не си прави труда. — Хедрик разглеждаше новите екрани, извикани от Варуна. Десетки бронирани военни машини оформяха колони на километри от тях.

— Тежка артилерия шестнадесет километра на изток — обяви образът на служителя.