Даниел Суарес - Прилив

Ученият замислено гледаше към края на коридора.

— Преди това ще посетя Алекса, за да ѝ благодаря. Тя ме спаси.

Котън го погледна.

— Наистина ли мислиш, че в момента ѝ е до благодарностите ти?

Тези думи накараха Грейди да се замисли.

— Не, надали — кимна той. И пое да си търси легло.

В покоя на предутринта улиците на централен Детройт бяха пусти. И сградите бяха предимно мрачни. Греъм Хедрик седеше на командния пост в контролния център и наблюдаваше огромните екрани и специалистите в залата под себе си. Голям образ на Северна Америка, съсредоточен над Детройт и Езерата, заемаше централния екран. Няколко точки напредваха сред него, включително идващи и откъм Канада.

Някои от другите екрани проблясваха в тревога.

Хедрик кимна на себе си.

— Управляеми ракети Х51 Уейврайдър. Впечатлен съм. Някой от другата страна бе взел решение. Хедрик знаеше, че тези свръхзвукови ракети са способни да развиват скорост от пет хиляди и осемстотин километра в час, което означаваше, че разстояние от хиляда километра би било преодолимо за около десет минути. Изстреляни от бомбардировач Б-52, те не биха били взети за междуконтинентална балистична ракета. И бяха способни да нанесат големи щети, ако поразяха целта си — която, според телеметричните изчисления, бе главната квартира на БКТ в централната част на Детройт. Скоростта на ракетите показваше, че главите им са натоварени с малко експлозиви. Не, те носеха тунгстенови пръти. Точно преди попадение скромните им бойни глави щяха да избухнат, за да покрият целевата зона с хиляди отломки. Свръхзвуков дъжд, който с лекота можеше да покрие близо триста квадратни метра.

БКТ се бе заигравало с тази технология през седемдесетте. Ретротехнологии, но пък ефективни.

Досадното бе, че гравитационното огледало нямаше да бъде от полза тук: ракетите бяха задвижвани от постояннотоков въздушнореактивен двигател, който се съпротивляваше на гравитацията. Това бе само една от причините, поради които Хедрик бе настоявал за настойчиво проучване в сферата на усилване на гравитацията. Спирането на ракетите във въздуха или обръщането им — това би се оказало страшно полезно.

— Директоре, получавате обаждане от „Обект Р“. Генерал Уестърхаус.

Хедрик кимна.

— Свържи ме.

Мрачен и широкоплещест чернокож генерал с четири звезди изникна под формата на холограма.

— Греъм Хедрик, аз съм генерал Джералд Уестърхаус. Отправям ви официално изискване да се предадете на закона и да позволите мирно разрешаване на тази ситуация.

Хедрик се чувстваше наистина отегчен.

— Още от самото начало аз се опитвах да постигна мирно разрешение, генерале, но директор Монахън има други идеи. Тя ли ви принуди да сторите това?

Генералът запазваше безстрастно изражение.

— Вие сте убили заместник-министъра на вътрешната безопасност, господин Хедрик. Би трябвало да разбирате, че правителството на Съединените щати няма да стои безучастно и да гледа как началникът на едно от федералните бюра повежда гражданска война.

— Нека не драматизираме. Този човек си позволяваше неправомерни намеси. И това далеч не е първият сблъсък между агенции. Ако някой има основания да се гневи, то това съм аз. Аз се опитвам да изпълнявам възложеното ми задължение да защитавам страната — с оглед на положението на САЩ това означава и света — а собственото ѝ правителство не спира да ми пречи.

— Предайте щаба си на органите на властта доброволно или ще бъдете принуден да се съобразите със закона.

— Генерале, до момента между нас не е имало открит сблъсък, който да посее масова истерия и да подкопае увереността в закона. — Хедрик измести поглед към екрана, за да провери напредъка на ракетите. Те все още се намираха на стотици километри. — Това би трябвало да ви покаже, че ние се отнасяме сериозно към дълга си да опазваме социалния ред. Нека не предприемаме прибързани и необратими действия.

— Отказвате ли да се подчините с легална заповед да се оттеглите от поста си?

Хедрик въздъхна.

— Не ме карайте да правя това.

— Давам ви една минута да подадете оставка и да започнете да извеждате хората си на „Конгрес Стрийт“.

Греъм Хедрик започна да барабани по креслото си.

— При положение че вече сте изстреляли свръхзвукови ракети към нас, които ще долетят след осем минути, бих казал че това е опит да отнемете от времето ми.