Даниел Суарес - Прилив

Той влезе вътре и запали светлините. Отместването на шалтера отекна в залата.

Другите двама се спогледаха и го последваха.

Те пристъпиха в помещение с голи тухлени стени, но мебелирано с вкус, оборудвано с кухненски уреди и принадлежности и лавици с книги. В една от стените личеше дълъг коридор с дървен под и няколко врати по протежението му. В края на този проход се виждаше част от друго помещение, вероятно работилница.

Екрани и наблюдателни холограми оживяха едновременно с влизането им.

— Колко е хубаво да се прибереш у дома…

Грейди и Алекса оглеждаха мястото, а Котън се отправи към кухненския кът и започна да сваля чаши.

— Впрочем, Алекса, ако си мислела, че онези от Бюрото са впрегнали всички усилия, за да заловят Грейди, само почакай. Избягала, за Хедрик ти си десет пъти по-опасна от Грейди. Като се има предвид всичко, което знаеш за тях… Директорът няма да остави непреобърнат камък.

Той изтегли запушалката на гарафа с бренди и започна да налива.

— Да не пропускаме и факта, че той е лудо влюбен в теб. Обичта и ненавистта са двете страни на една и съща монета, все страсти. Можеш да се прехвърляш от едната в другата, но не и в безразличие. — Котън кимна и повдигна чашата си, след което я изпразни. Той стори това и с останалите две.

— Кой друг е в тази сграда? — осведоми се Грейди.

— По-скоро какво друго : на всички етажи има фризери. Подобно обкръжение е много полезно за изчистването на топлинното излъчване от известни термоядрени експерименти.

— Термоядрени? — повтори Алекса. — Котън, технологии от подобно ниво не би трябвало да напускат територията на Бюрото.

Домакинът наливаше отново.

— Коняк, Грейди? Струва ми се, че имаш нужда.

Грейди кимна.

— Този коняк е част от товара на кораб, разбил се на френското крайбрежие през 1873 г.

— Небеса. Сигурно струва цяло състояние.

— Няма как да зная. — Котън плъзна тумбестата чаша по плота към него. Грейди я улови в последния момент.

— Какво друго си струпал в това скривалище? — продължаваше да разпитва Алекса.

— Нищо опасно, ако това загатваш. Това е укритие. Никой от проследяващите методи не е в състояние да ни засече тук.

— Забравяш квантовото заплитане.

Съдържанието в Котъновата чаша намаля с един пръст.

— Тук си права, но пък нали взехме съответните предпазни мерки? — Той безмълвно ѝ предложи питие.

Жената изсумтя в отговор и с раздразнени стъпки изчезна в коридора.

— Известно уединение няма да ѝ навреди — обърна се Котън към загледания след нея Грейди. Подир това домакинът включи газовата печка и започна да се рови сред съдовете.

Грейди наистина ѝ съчувстваше.

— Алекса току-що загърби целия си познат свят заради нас. Аз съм преживявал същото и мога да си представя какво е. — Той отпи глътка коняк и я задържа върху езика си. — Небеса, това е като течна мъгла.

— Да, бива го… — Котън изваждаше продукти от огромен хладилник.

— Ти умееш да готвиш?

— Че защо не? Винаги се старая да похапна добре след среща със смъртта. Тогава храната е особена вкусна. Реших да приготвя супа от морски дарове. Гладен ли си?

— Няма да откажа.

Котън повдигна пръст към тавана:

— За тази ситуация е подходящ Бизе… — На сносен френски той произнесе към тавана: — Les pêcheurs de perles — Au fond du temple saint!

Звуците на операта започнаха да изпълват помещението. Красива музика. Грейди виждаше вълните цветове. Едва сега той започваше да осъзнава важността на случилите се събития. И си позволи нова глътка коняк.

— Съжалявам, че ти се озова в изолационния комплекс, Грейди. Надявам се разбираш, че нямах избор. — Котън бе започнал да обработва морските продукти.

Ученият кимна разсеяно.

— Как така тук има прясна морска храна?

Котън кимна към хладилника.

— Инертно съхранение. Използва благороден газ, аргон. Като криогеника, но без замразяване. Храната изкарва страшно много време, преди да се развали.

— Поредното потулено откритие, което би могло да облекчи света.

Домакинът невъзмутимо приготвяше скариди.

— Тази постройка е десететажен фризер, който обхваща две пресечки. Нищо чудно тук да се крият замръзнали гангстери от времето на сухия режим.

— Как така ти се озова в това положение, Котън? Защо игра ролята на лудия им бомбаджия през всички тези години?

— Лошо стечение на обстоятелствата — направи гримаса другият.

Грейди го погледна мълчаливо.

— Да, разбира се, твоят късмет беше още по-лош. Както и да е, хванаха ме при опит да се промъкна в щаба им… преди около дванадесетина години.