Даниел Суарес - Прилив

Тя не свали оръжието, макар Грейди да усети колебанието ѝ.

— Не ме предизвиквай, Морисън. Просто си върви. И кажи на Греъм да не се меси, докато аз разреша нещата.

Ветеранът бавно посочи към колана си.

— Виждаш ли това? Аз имам психотронно оръжие, несмъртоносно. Това е всичко. Не съм дошъл да убивам. Сега ти се запитай: готова ли си да ме убиеш, Алекса? Готова ли си да ме убиеш, за да ми попречиш да използвам несмъртоносно оръжие срещу…

Той рязко посегна към оръжието, но нейните рефлекси бяха по-бързи. Последва ослепителна мълния; предната част на костюма му се пръсна сред удивително сложни искрици и енергийни вихрушки. Попадението го запрати назад и надолу.

Но по време на падането си Морисън успя да стреля на свой ред. Алекса изгуби контрол; Грейди и Котън напуснаха гравитационното ѝ поле — и се озоваха насред небето, без нищо да пречи на свободното им падане.

Алекса се опомни почти веднага и откри, че полето ѝ вече е освободено от предишните интерференции. Тя задейства топлинно сканиране, за да огледа небето под себе си. Котън падаше под нея, крещейки, а Грейди се спускаше по-далеч, прекалено далеч за нея. Морисън вече се насочваше към него, ръсещ искри от бронята си.

Жената изруга и се понесе надолу, за да достигне Котън, преди той да се е размазал. Тя притисна ръце към бедрата си, за да намали триенето, и се спусна с над сто и шестдесет километра в час.

Въздухът прелиташе със смайваща скорост край Грейди. Сърцето му биеше оглушително. Насълзеният му поглед различи върховете на гора, издигаща се под него; той осъзна, че това са последните моменти от живота му.

Ученият повдигна очи към звездите. Красотата им бе покъртителна. Но тъй като престоят му в затвора го бе научил да се оправя със страха, физикът отново се обърна към приближаващите дървета, решен да види приближаването на края си.

Неочаквано той усети студени бронирани ръце да го сграбчват и падането му спря — само на триста метра над сенките на дърветата.

Грейди извърна глава и видя ониксовата маска на Морисън.

— Ти си същински трън в задника, знаеш ли това, Грейди?

Тогава ученият осъзна, че падането не е престанало изцяло. Тялото му се бе оказало във влиянието на противоположни гравитационни полета. Обичайната посока за „надолу“ до известна степен все още влияеше.

Една от ръкавиците на Морисън го пусна и се отдаде на борба с някаква непослушна апаратура. Лилави искри все още изхвърчаха от разтопения нагръдник на костюма. Със съскане визьорът се повдигна; лицето на ветерана изникна сред дим; осветявано от червения проблясък на алармени светлини.

— Проклета вероломна кучка! Да използва позитронно оръжие! Засегнала е захранването — и по-голямата част от спомагателните системи.

Имаше известен ефект от манипулациите му, защото скоростта на падане се забави. Въпреки това един поглед надолу показа на Грейди, че двамата все още се спускат опасно бързо.

Той се вкопчи в бронята и изкрещя в лицето на военния:

— Ако нямаш достатъчно енергия, за да поддържаш големината на гравитационното огледало, изключи стабилизирането!

Морисън се навъси объркано.

— Ако в тази броня е използвана моята технология, значи трябва да има активен процес на стабилизиране, иначе щяхме да се въртим непрекъснато. Когато две гравитационни полета се сблъскат, те ще започна да се въртят…

Дърветата се приближаваха към тях с над сто километра в час.

— ПРОСТО ПРЕКЪСНИ ПРОКЛЕТОТО СТИЛИЗИРАНЕ!

Морисън спокойно кимна и задейства някакви невидими опции.

Неочаквано падането им се забави рязко — но двамата започнаха да се въртят върху две различни оси. Грейди се вкопчи в защитния костюм; в същото време бронирани ръце го обгърнаха.

Двамата разкъсаха дървесната покривка с около петнадесет километра в час и полетяха към земята, трошейки клони. Морисън първи се сблъска с твърдта и отскочи. Край тях се обаждаха щурци.

Няколко мига двамата останаха неподвижни.

— Ето нещо, което може да бъде добавено в инструкциите — каза Морисън и се надигна с мъка. Костюмът му все още бълваше искри. Движенията му бяха видимо затруднени; на няколко места бронята му стелеше дим.

Грейди скочи отгоре му и стовари юмрук върху откритото лице.

— Кучи син!

Морисън изруга. Зажужаха сервомотори, само че костюмът не се подчиняваше. Дори визьорът не можеше да се затвори.

Грейди го удари още няколко пъти, за да се убеди, че го е зашеметил.

Наблизо пропукаха клони. Все още коленичил върху гърдите на противника си, Грейди се обърна. Алекса се спускаше от небето, стиснала мятащия се Ричард Котън.