Даниел Суарес - Прилив

Котън вдигна ръце пред главата си и затрепери.

— Морисън, аз не бях виновен!

Дейвис, Фауъл и Макалън откриха огън. Сержантът също изстреля няколко откоса с автомата си. Сред купето изстрелите бяха оглушителни. Гилзите трополяха навсякъде край тях. Четиримата не спряха да стрелят, докато не изхабиха пълнителите си.

Докато презареждаше, Дейвис не откъсваше поглед от странните фигури. Те стояха неподвижно. Разнесе се глас.

— Господин Макалън. Нося съобщение от директора на БКТ.

Макалън се навъси и отпусна оръжие.

— И какво е то, негоднико?

Звукът от разкъсване отново се разнесе. Пред очите на Дейвис нажежен до бяло огън плъзна по ръката на Макалън. Той започна да крещи. Изглеждаше, че някаква верижна реакция кара тялото му да се превръща в пламък. Огънят го бе превърнал в жива цигара. Още по време на втория писък торсът и лицето му бяха погълнати от вълната пепел. Дейвис, застанала близо до другата стена на кабината, пак можа да усети топлината. Всичко това трая мигове. Непокътнат, пистолетът на заместник-министъра изтрака върху стоманения под.

— Господи!

Дейвис вече бе приключила с презареждането. Тя и Фауъл отново откриха огън по силуетите — и отново напразно.

Тогава Дейвис отново чу разкъсването. Пламналият Фауъл се обърна към нея.

— Не! — Тя сграбчи протегнатата му ръка и изкрещя от болка. Пламъкът пълзеше и по нейната кожа.

Неестественият огън погълна и двамата.

Джон Грейди невярващо се взираше в мястото, където само допреди мигове бяха стояли агентите. Той се обърна към трите силуета, които все още стояха пред разрязаната машина.

С крясък ученият се хвърли към тях. Но един от силуетите повдигна ръка. Невидим тласък блъсна Грейди, Котън и сержанта, за да ги запрати към предната част на бронетранспортьора. Замаян, Грейди почувства промяната на гравитацията. Тримата паднаха навън и се приземиха на земята. Сякаш гигантска ръка бе обърнала машината, за да ги изсипе на пода. Всички предмети, които не бяха прикрепени, изхвърчаха навън заедно с тях. Останките от капитана също не правеха изключение.

Грейди и Котън останаха да се носят на по-малко от метър над земята. Гилзи се поклащаха около тях.

Още силуети се присъединиха към тримата нападатели. Грейди се извърна и видя, че сержантът все още диша, но е изгубил съзнание. Очевидно някой го бе приспал по вече до болка познатия на Грейди начин.

Мъглата вече се отдръпваше под усилията на летния ветрец. Сега Грейди можеше да види купищата пехотинци, лежащи в безсъзнание.

Котън продължаваше да мълви трескаво към средния от трите първи силуета.

— Морисън, не съм им сътрудничил! Сканирай ме! Хайде, сканирай ме!

Същият величествен глас се разнесе от тъмния силует.

— Какво им каза, Котън? Отрепко дрислива.

— Нищо не съм им казвал!

Плененият от гравитацията Грейди не можеше да помръдне. Оставаше му единствено да се взира в силуетите. Те му изглеждаха заплашителни по необичаен начин, като демони от Ада.

Морисън повдигна ръка.

— Нямам намерение да те сканирам, Котън.

От небето прозвуча женски глас:

— Аз ще се погрижа за затворниците.

Агентите на БКТ повдигнаха глави и видяха Алекса да се спуска, на свой ред облечена в черен тактически екип, макар че нейният изглеждаше далеч по-изчистен и лек. Веднага личеше, че този костюм не е предназначен за битка. Тя носеше шлем с прозрачен визьор. Грейди забеляза колан като този на Морисън и предположи, че това трябва да е неговото гравитационно огледало — преработено в абсурдно малък мащаб и допълнително усъвършенствано.

При спускането ѝ в полето на Грейди и Котън двамата попаднаха в притеглянето ѝ и започнаха да се движат заедно с нея.

— Какво си мислиш, че правиш, Алекса? — кресна Морисън.

— Отвеждам затворниците обратно до Бюрото.

Котън беше вперил очи в нея.

— Слава на Бога! Алекса, кажи им, че не съм издавал нищо.

Тя го погледна.

— Може и да не си, но на мен ще кажеш някои неща.

Тогава жената се обърна към Грейди.

— Те убиха Дейвис. Изгориха я жива…

Тези му думи видимо смутиха Алекса. Тя гневно се обърна към Морисън и струпаните му синове.

— Екзотермичен пистолет? Не е трябвало да убиваш никого, още по-малко по такъв начин.

— Тук грешиш. Понякога трябва да бъдат създавани назидателни примери. — Морисън не реагира, но отломките, гравитиращи около му, започнаха да падат заедно с него, защото той се насочи към Алекса и останалите двама. — А ти няма да ходиш никъде. Хедрик ми нареди да се оправя с Котън веднага щом науча дали той ни е предал.