Даниел Суарес - Прилив

— Разполагаме и с въздушна защита.

Дейвис се обърна към микробуса навреме, за да види смаяното лице на Ричард Котън. Затворникът, който тъкмо бе съпровождан на земята, смаяно се взираше в обградилия ги военен лагер.

— Какво, по дяволите, става, Дейвис?

Той изглеждаше истински притеснен, когато Денис сграбчи веригата му и го поведе след себе си. Фауъл я последва, заедно с останалите от охраната на затворника.

— Ела, Котън, искам да се запознаеш с един човек.

— А аз искам да зная какво, по дяволите, става!

— Хайде сега. Нима Всевишният би одобрил подобни изрази?

— Настоявам да зная какво става! Настоявам!

Някакъв лейтенант от морските пехотинци я насочи към един от бронетранспортьорите. Задният люк на машината се спусна досами земята. На една от пейките вътре седяха Джон Грейди и заместник-министър Бил Макалън.

Дейвис блъсна смаяния Котън вътре, раздрънчавайки веригите му.

— Спомняш си Джон Грейди, нали, Котън? Един от загиналите при атентата в „Киралити Лабс“?

Котън се стовари срещу Грейди и Макалън. Дейвис и Фауъл се настаниха от двете му страни.

В командното кресло стоеше сержант, който се извърна.

— Люкът се затваря. Пазете пръстите.

Останалите от охранителите заеха позиции около машината. Бронираната врата бавно се издигна и се заключи.

Котън се взираше в Грейди и очевидно не знаеше какво да каже.

Грейди също се взираше в очите му.

— Те знаят за БКТ, Котън. И освен това знаят, че си агент на Бюрото.

Макалън се приведе напред.

— Господин Котън, аз съм заместник-министър на вътрешната сигурност на Съединените щати. Казвам се Бил Макалън. Уведомих вашите работодатели, че сте решили да ни съдействате и че вече се намирате под наша защита.

Окованият придоби още по-стреснат вид и бавно кимна.

— Бюрото за контрол над технологиите мисли, че сте предател. Би било разумно да ни съдействате в действителност.

Следващите думи на Котън изненадаха всички. Той си пое дъх и изрече със спокоен глас, какъвто Дейвис за първи път чуваше от него.

— Избрали сте много неподходящ момент. Наистина неподходящ.

— Господин Котън…

— Зная, че се опитвате да направите нещо добро, но в действителност само ще разрушите всичко.

Макалън повдигна ръце, призоваващ към спокойствие.

— В състояние съм да ви предложа защита, но само ако ни предоставите информация за структурата на БКТ. Да ни запознаете с йерархията и с подробности за дейността им.

Котън въздъхна и с поклащане на глава се обърна към Дейвис.

— Той сериозно ли говори?

Грейди също погледна объркано към агента. А Котън вече се извръщаше към него.

— Не зная как си избягал от тях, Грейди, но по-добре се върни веднага. Ако всички се върнем в предишната ситуация, има шанс, макар и малък, утре сутринта все още да сме живи.

Макалън изсумтя нетърпеливо.

— Господин Котън, няма да има дело. Ние знаем, че вие не сте атентатор и че не е имало жертви. Искаме да узнаем къде биват държани отвлечените хора и кой стои начело на БКТ.

Котън презрително се изсмя.

— Не е имало жертви? За това грешите. Екипите прибират единствено хората, които са им нужни. Всички останали биват убити. — Той наблюдаваше реакциите им. — Не, не от мен.

Грейди се чувстваше отвратително.

— И излиза, че сътрудниците ми са мъртви?

— Съжалявам, че трябваше да го научиш по такъв начин. А сега ме чуйте. — Окованият се приведе напред. — На всички нас предстои да се присъединим към тях, ако не сложите край на това и не ме върнете обратно.

— Господин Котън…

Котън неочаквано започна да се мята и да крещи:

— По дяволите! Бях уредил всичко, преди вие да се намесите! Трябваше да ме отведете в Стейтвил! — Той започна да блъска шлема си о стената.

Грейди го сграбчи за жилетката.

— Искаш да кажеш, че те са мъртви? Отговори ми!

— Да, мъртви са. Не гледай мен, не аз съм ги убил. Аз не съм убивал никого. Но Бюрото не се интересува от ненужните хора. То отвлича най-добрите, а останалите убива. Това е неговото мото.

Макалън накара Грейди отново да заеме мястото си.

— Искаме да знаем всичко, което можете да ни кажете за Греъм Хедрик.

— Човече… — Котън яростно поклати глава. — Вие си нямате представа колко напреднали в сравнение с вас са тези хора.

— Какво беше споразумението ви с тях?

— Аз щях да остана жив, докато съм им полезен. Това беше споразумение. Но аз си имах други планове — планове, които вие, идиоти, скапахте изцяло. Трябва да се махна.