Даниел Суарес - Прилив

Хедрик прогони прожектирания образ и се загледа в празния плот. Без да повдига очи от бюрото си, той каза:

— Морисън, това спречкване с правителството се проточи достатъчно дълго. Сега те търсят изолационния комплекс, оповестяват съществуването ни и се опитват да обърнат Котън срещу нас. А Джон Грейди влошава нещата още повече. Трябва да постигнем напредък над гравитационното усилване. Нямаме време за глупости.

Морисън кимна.

— Някои хора трябва да получат запомнящи се уроци.

Хедрик се загледа в него. Възрастният командос видимо се наслаждаваше на идеята да предаде въпросните уроци на някогашните си работодатели.

— Прав си — кимна директорът и безшумно прочисти гърло. — Използвайте технология до девето ниво включително.

Морисън и синовете му се усмихнаха занесено.

— Нека враговете ни придобият представа за преимуществото на технологиите. Прочисти всички, които стоят на пътя ни, и ми доведи Джон Грейди. Жив. Умът му ни е нужен.

— Ами Котън?

Хедрик се замисли.

— Ако е предоставил някаква информация на правителството, открий каква и го елиминирай. Ако е невинен, арестувай го.

— Останалите?

— Нека послужат за пример. — Директорът помълча няколко мига, очевидно за избор. — Екзотермично разлагане. И се постарай да има свидетели.

Морисън се обърна към потомството си.

— Чухте какво каза директорът.

Те кимнаха и с енергична стъпка се отправиха към изхода. Самият Морисън ги последва с по-спокойно темпо.

На прага военният спря и се обърна.

Хедрик се бе загледал през прозореца към образа на планината Фиджи. Върховете проблясваха в далечината.

— Какво има, Морисън?

— Алекса е изчезнала. Реших, че би искал да знаеш.

Хедрик не отговори веднага. И остана неподвижен. Тогава той сграбчи викторианския часовник и го хвърли към стената — където антиката се пръсна.

— Кога ще се разправиш с нея?

Директорът го изгледа остро, но се натъкна на открито презрение.

— Тя нарушава заповедите ти, а ти умишлено си затваряш очите — продължи Морисън.

— Млъкни! Имаш задача, върви…

— Чувствата ти към нея те заслепяват. Това излага на опасност цялата организация.

— Не са ми изтрябвали…

— Тя тайно е преглеждала записите от килията на Грейди.

Лицето на Хедрик се изопна.

— Какво? Как?

— По някакъв начин е заобиколила ограниченията — още не сме изяснили конкретния метод. Изглежда, тя е използвала чара си не само върху теб.

Хедрик изостави опита си за нов изпепеляващ поглед, защото бе връхлетян от далеч по-тревожни заключения.

— Каква част е видяла?

— Всичко.

Директорът отпусна лице в шепи и рухна обратно в креслото си.

— Господи. — Той остана неподвижен няколко мига, преди да се облегне. — Не исках тя да знае. Светът е грозно място.

— Има и друго.

Греъм Хедрик отвратено затвори очи.

— При преглеждането на записа компютрите са открили, че след първите месеци той започва да се повтаря.

Очите на Хедрик рязко се отвориха.

— Как така се повтаря? Какво искаш да кажеш?

— Някой е ровил из системите на килията. И то не от разстояние.

— Пряка намеса от самия затвор?

Морисън кимна.

— Някои от системите на комплекса са засегнати по същия начин. Възможно е лудите да са придобили контрол над лудницата.

Върху лицето на директора изникна страх.

— Чатопадей…

— Казах ти, че той е мъртъв. При първа възможност ще отворим килията му, за да потвърдим.

Хедрик погледна към заобикалящите го екрани.

— Целият проект се разпада. Ако те се измъкнат…

— Никой от нищо няма да се измъква. А ако междувременно властите все още настояват за война, ще се погрижа да я спечелим.

Греъм Хедрик започваше да се успокоява.

— Винаги мога да разчитам на теб, Морисън.

Военният отново понечи да излезе.

— Ще поставя охрана около кабинета ти. Не приемай никого. Особено нея.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Нещо, което трябваше да направя много отдавна.

Специален агент Денис Дейвис здраво стискаше Ричард Луис Котън за ръката. В момента тя го извеждаше от асансьора на паркинга, към подземието на федералната сграда Дирксен. Десетки агенти от ФБР с тежки бронежилетки ограждаха пътя ѝ, стиснали автоматични оръжия. Те непрекъснато се оглеждаха и правеха на ескорта ѝ знак да продължи към изчакващия брониран микробус. Още няколко немаркирани микробуса изграждаха кортежа.

Котън се тътреше окован. Масивните му белезници бяха прикачени към колана. Той носеше оранжево предпазно облекло, което да го защитава от нападенията на близки на загиналите. Специфичната му брада без мустаци бе грижливо подрязана. Но за негово видимо разочарование, на паркинга отсъстваха камери. Очакваха го единствено превозните средства на ФБР и въоръжени агенти.